1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Как да се намали зависимостта от енергийния гигант Русия?

Темата за търсенето на алтернативни енергийни източници отново е модерна с оглед на последния конфликт между Русия и Беларус, който засяга и Западна Европа.

default

След руският газов покер от преди година всъщност никой в Европа не се нуждаеше от допълнителни доказателства за липсата на сигурност в енергийното снабдяване. След блокирането на петролопровода Дружба, по който Германия получава суровината от Русия, за пореден път стана ясно, колко голяма е зависимостта на ЕС от доставчиците. В момента общността получава 82% от петрола и 57% от земния газ от трети страни. Много от страните-членки внасят газ само от една производителка – често пъти това е Русия. Без нова енергийна политика – предупреждава Комисията в Брюксел - след 25 години Съюзът може да се окаже изложен на произвола на ненадеждни доставчици. Защото тогава зависимостта ще нарастне до 93% при петрола и 84% при земния газ. Затова президентът на Европейската Комисия Барозу предлага план за действие по отношение на енергийната политика. Там са предвидени мерки за предотвратяване на евентуална криза, в случай, че се стигне до спиране на доставките на петрол и газ. За целта през идните месеци Брюксел ще разработи мрежа от енергийни кореспонденти на територията на цялата общност. Става дума за специалисти, които своевременно да алармират в случай на задаващи се кризи и недостиг на суровини. В подобен случай, държавите-членки на общността ще могат да предоставят свои резервни количества суровини на съседни държави, които са отрязани от външни доставки. Тази идея обаче е оспорвана, защото различните държави поддържат различни количества суровинни запаси.

Освен това Барозу смята да разшири мрежата от доставчици на енергия. Газ може да се купува например и от Алжир. Строежът на петролопровода Набуко от Каспийско море ще помогне да се експлоатират съвсем нови източници. Още по-далечната визия е, някой ден ЕС централизирано да закупува петрол и земен газ и по този начин да получи тежестта на купувач, зад който стоят 500 милиона потребители.

Зависимостта от фосилните енергийни източници петрол и земен газ обаче може да се намали и по друг начин – наприемр чрез икономия на енергия и като се залага все по-силно на обновяемите източници, което съществременно ще означава и облекчаване на околната среда от замърсявания. Целта на Комисията е, през 2020 год. ЕС да потребява 13 % по-малко енергия отколкото днес, с което да се реализират икономии в размер на 100 милиарда евро на година. Това би трябвало да се постигне чрез по-икономични автомобили и домашни електроуреди, както и чрез по-добра топлоизолация на сградите. В момента 7% от енергийното снабядаване на ЕС се дължат на слънцето, вятъра и биомасата. Предвидено е в бъдеще делът на обновяемите енергии да се утрои. Комисията залага най-вече на производството на електроенерегия от алтернативни източници – от големите офшорни вятърни паркове или от фотосоларни инсталации, от биомаса, както и използването на земната топлина чрез така наречените термални помпи. Що се отнася до атомната енергия, която също се споменава като част от един разумен микс от енергийни източници, Комисията тук предоставя правото на решение на националните държави, но държи да се спазват стандартите за сигурност. Няма единодушие обаче между европейските държави за политиката спрямо енергийния гигант Русия. Това се дължи главно на емоционални фактори. Най-вече балтийските държави и Полша не желаят да правят никакви компромиси по отношение на Русия. Дискусията около новата европейска енергийна политика се очертава да остане интересна и занапред.