1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Как бе постигнато германското обединение

От решаващата реплика на Рейгън до първите общогермански избори

Парчета от берлинската стена

Парчета от берлинската стена

Германия е разделена в продължение на почти четири десетилетия, като през юни 1987-ма година при посещение в оградения Западен Берлин американският президент Роналд Рейгън излиза с настояването:

Господин Горбачов, съборете стената!

Думите му предизвикват въодушевление, но и твърде малко надежда, че ще бъдат чути. Въпреки, че в съседните на ГДР източноевропейски държави и преди всичко в Съветския съюз вече тодавна текат процеси на демократизация и политическо отваряне, председателят на Германската социалистическа партия Ерих Хонекер отказва да приеме перестройката. През януари 1989-та година той отправя следната заплаха:

Стената ще остане и след 50, и след 100 години, ако основанията за премахването й не съществуват.

През същата тази година все още само три процента от западногерманците вярват, че ще доживеят обединението на страната. След което, обаче, историята започва да тече стремглаво. Вълните от напускащи ГДР хора и масовите улични демонстрации поставят под натиск източногерманското ръководство. В началото на ноември то прибързано издава разпореждане за ограничена свобода на движение. Вечерта на 9 ноември 1989-та година ленът на Политбюро Гюнтер Шабовски изчита съобщението за незабавното въвеждане на възможности за пътуване, като го интерпретира погрешно:

Затова и ние взехме решението днес да въведем такова разпореждане, което ще позволи на всеки гражданин на ГДР да преминава през граничните преходи на републиката.

Същата нощ източногерманският граничен режим на Берлинската стена се сгромолясва без нито един изстрал – под наплива на населението. В партийната централа на социалистите се разиграват драматични сцени. Членът на Централния комитет Бернард Куанд – един от старите комунисти, настоява за смъртно наказание за онези престъпни представители на ръководството – както ги нарича, които носят отговорността за разпада на ГДР:

Ние отменихме смъртното наказание в Държавния съвет. Но сега аз настоявам то да се въведе отново и да бъдат разстреляни всички, които опозориха нашата партия.

Падането на стената е ненадеен триумф за хората, излезли по улиците на Лайпциг, Берлин и Дрезден, окуражени от движението Солидарност в Полша, от реформаторите в Унгария и не на последно място – от Горбачов. Падането на стената открива пътя за германското единство. Без стената държавата се разпада, алтернативата за една самостоятелна демократизирана ГДР се обвързва в уличните демонстрации с призива към единство.

По време на първите свободни парламентарни избори в ГДР побеждава Алиансът за Германия под ръководството на източногерманският ХДС, който е за незабавно обединение с Федералната република.

На запад християндемократическият федерален канцлер Хелмут Кол отадвна е оценил благоприятността на момента. Неговото правителство, подкрепяно от всички представени в бундестага партии, влиза в преговори по договорите за възстановяване на единството с източногерманското ръководство и паралелно - със съюзените държави-победителки във Втората световна война. Кол уверява европейските съседи и света в следното:

Ние, германците, сме си взели поука от историята. Ние сме един мирен и свободолюбив народ. И никога няма да поставим нашата демокрация в услуга на враговете на мира и свободата. За нас любовта към родината, към свободата и духът на добросъседството са едно цяло.

В договорите с държавите-победителки във Втората световна война – Съветския съюз, Съединените щати, Великобритания и Франция – се уреждат международноправните аспекти на германското повторно обединение. Така за първи път от войната насам Германия си възвръща пълния суверенитет. Една от предпоставките за това е признаването на линията Одер – Найса за граница с Полша.

През лятото на 1990-та година – макар и оспорвано от много експерти – се осъществява въвеждането на германската марка и в Източна Германия, сключва се икономически и валутен съюз. През август 1990-та Народното събрание на ГДР гласува за присъединяването към Федерална република Германия, малко по-късно е подписан и присъединителният договор и през нощта срещу 3 октомври 1990-та година хората в цяла Германия вече празнуват обединението. Тогавашният федерален президент Рихард фон Вайцзекер произнася пророчески слова:

От нито един правителствен договор, конституция или законодателни решения не зависи това до каква степен ще ни се отдаде обединението – това зависи от отношението на всеки един от нас.

През декември 1990-та година канцлерът-обединител Хелмут Кол със своята коалиция от Християндемократическия и Християнсоциалния съюз печели първите общи германски парламентарни избори от 1933-та година насам.