1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Как бе измислена световната мрежа Интернет в Европейския център по ядрени изследвания

Днес, 29-ти септември, Европейският център зя ядрени изследвания /ЕЦЯИ/ празнува 50-тата годишнина от основаването си. Със своите близо 3300 сътрудници той е най-големият научно-изследователски център по физика на елементарните частици в света. Малцина обаче знаят, че едно изобретение, използвано в наши дни от 700 милиона души по цял свят – интернет или световната мрежа, е дело на този център. Повече по темата от

�нке Хагедорн:

Ако се даваше Нобелова награда по информатика, то несъмнено би я заслужавал Тим Бернер-Лии, създателят на Световната мрежа. До 1990 год. интернет е сложно за обслужване информационно средство, резервирано за малка групичка учени и военни. Заедно с колегата си Робер Кайо Бернер-Лий я превръща в демократична мас-медия.

Докато Тим Бернер-Лий вече не работи в ЕЦЯИ и е сега директор на Консорциума Световна мрежа в Бостън, Робер Кайо все още е тук. Работната му стая е малка и скромна, а писалището му е затрупано с хартия, както са повечето работни маси в центъра. Кайо не създава впечатлението, че е нещо особено, макар и изобретеното и от него, решително промени света.

В начолото са разсъжденията, как да се направят достъпни за няколкостотин участници в един научен проект определени компютърни данни.

Кайо:

”Когато седиш пред компютъра си и се опитваш да съхраниш данните от експериментите си, а знаеш, че част от данните са в твоя компютър, докато друга част са в нечий друг компютър, ти е необходима възможност, да свържеш двата, вместо постоянно да се обаждаш на другия, за да получаваш нужната информация. Следователно е потребна система, за свързване на всички данни. Става дума просто за това някой да определи: да се споразумеем върху тази конвенция и всичко може да бъде свързано. Именно това доведе до мрежата, решението в полза на компютърния език ”ейч-ти-ем-ел”, на протокола ”ейч-ти-ти-пи” и влизането в мрежата, набирайки ”дабъл ю-дабъл ю-дабъл ю”.

Скоро след това решение обаче се стига до още едно: този фантастичен инструмент да бъде предоставен не само на сътрудниците на ЕЦЯИ, а и на целия свят. Не толкова от алтруистични, колкото от чисто прагматични подбуди. С освобождаването на мрежата обаче вече почти няма възможности за контрол над тази медия. Понякога самият Робер Кайо се плаши малко, когато вижда, за какви цели може да се използва интернет и какви злоупотреби могат да се извършват.

Кайо:

”Голямата разлика между мрежата и другите медии е, че е на разположение веднага и навсякъде. Публикуваш нещо и веднага то може да бъде прочетено. Но това е само въпроса за скоростта. По-важен въпрос е, дали искаш да контролираш съдържанието или поведението на авторите. Смятам, че трябва да се осигури, за всяка уеб-страница да бъде определен отговорник, вместо просто да се заяви, че не искаме порнография в мрежата”.

Макар и да крие известни рискове, интернет е вече част от всекидневието ни и е несъмнено едно от най-важните изобретения през последните десетилетия. Робер Кайо би могъл да е богат днес, ако той и Тим Беренер-Лий бяха запатентовали изобретението си. Ала въпросът не е толкова прост, смята Кайо:

Кайо:

”Ако работехме за частен институт, тогава никога нямаше да изобретим световната мрежа. Мрежата можеше да се създаде само в такава открита, некомерциална обстановка. Нито една ориентирана към печалба институция не можеше да създаде мрежата. Мнозина се опитваха, но никой не успя, защото бяха в конкуренция помежду си и им липсваше откритост”.

Поне Тим Бернер-Лий получи първата награда за технология на милениума в размер на един милион евро. Според Робер Кайо признанието е заслужено, но твърде закъсняло:

Кайо:

”Защо им беше нужно толкова време, за да го оценят? Получавали сме много награди от културни организации за изобретяването на световната мрежа. Винаги съм намирал за учудващо, че хората на изкуството много преди научната общност проумяха, колко важно е това изобретение. На медиите им трябваха години, за да проумеят, за какво става дума, някои политици и до ден днешен на са го разбрали. Тук става дума за феномен, основно променил света, в който живеем. А някои до днес не знаят, какво да правят с него.”