1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Как арабските държави подкрепят финансово палестинската автономия

След като САЩ и ЕС обявиха замразяване на плащанията за палестинските автономни власти, Русия изглежда е решила да предостави помощ в размер на десет милиона евро. Очакват се и помощи от арабски държави. Информация на Петер Филип

Австрийската външна министърка Пласник призова Хамас да прекрати насилието и да признае държавата Израел - като условия за възстановяване

Австрийската външна министърка Пласник призова Хамас да прекрати насилието и да признае държавата Израел - като условия за възстановяване

При идването си на власт, правителството на Хамас завари държавната хазна не само празна, но и с дългове за над един милиард и половина долара, без изгледи за подобрение, защото както европейците, така и американците междувременно спряха своите финансови помощи. Сумите не са никак малки : през 2005 година палестинската автономия е получила близо 240 милиона долара от САЩ и над 280 милиона долара от ЕС. В същото време израелците задържат приходите от данъци и такси в размер на поне 50 милиона долара месечно.

Палестинското правителство се нуждае от поне 170 милиона долара месечно за да може да изплаща заплатите на администрацията, за които отиват около 115 милиона долара. Тези заплати – впрочем – от месец март насам не са били изплащани.

На този фон, всички досегашни обещания за алтернативни парични помощи бяха по-скоро скромни. На наскоро проведената в Хартум конференция на Върха на Арабската Лига беше решено, палестинците да бъдат подпомагани месечно с 55 милиона долара. Освен това Катар обеща по 50 милиона на месец, като обаче приспада в тази сума и онзи дял, който вече беше предвиден на конференцията в Катар. Иран смята да осигури 50 , а може би дори 100 милиона долара. Други конкретни обещания от арабските и ислямски страни от региона обаче засега не са правени.

Палестинският външен министър Махмуд ал Захар се опитва по време на обиколката си из няколко арабски държави да ги раздвижи за нови помощи, но правителствата в региона остават по-скоро резервирани. Сирийският външен министър Фарук аш Шараа призова например да се помага на палестинците, но се ограничи с това да обяви откриването на дарителски сметки, по които да постъпват суми, събрани от населението. В Йордания, където също беше открита подобна дарителска сметка в “Араб Банк” , тя просъществува само няколко дни и после беше закрита от властите. Предполага с, че това е станало вследствие на засилен американски натиск. В момента има само една действаща дарителска сметка – тази в Мизр Интернешънъл Банк в Кайро, която е свързана с една от най-големите френски финансови институции – “Сосиете Женерал”. Различни саудитски банки и институции отхвърлиха предложенията да открият сметки за дарения, защото очевидно се страхуват от евентуални американски санкции. Реакциите в други държави- производителки на петрол в Персийския Залив са подобни, независимо, че тези страни лесно биха могли да поставят и САЩ под натиск, тъй като техните инвестиции и капиталови вложения в САЩ възлизат на стотици милиарди долари.

Всичко това разбира се, няма да откаже отделни богати семейства и частни лица да събират помощи за палестинците и за “Хамас”. Отчасти – поради неприкрита симпатия към тази ислямистка организация, от друга страна – като “своего рода “Застраховка” срещу действията на други ислямистки групировки. По подобен начин се отнасяха в миналото към ООП.

Разбира, се и самата Хамас в крайна сметка научава, че част от направените обещания за парична подкрепа остават само на хартия или само на думи, защото се правят най-вече от популистки и пропагандаторски съображения. Пример за подобно нещо беше призивът в Алжир, приходите от целодневния добив на петрол да бъдат предоставени на палестинските братя. По този начин се подсилва чувството за солидарност в арабския свят, действителната мизерия и недоимък в палестинските земи обаче едва ли намяляват.