1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Какво ще донесе на Германия новият ляв съюз

Преглед на коментарните рубрики в пресата

Становището на Ханделсблат е, че ако новосъздаденият предизборен съюз вляво от Социалдемократическата партия открие точно мястото си, може да разчита на успехи в краткосрочен план. С Лафонтен и Гизи начело Партията на демократичния социализъм и партията Изборна алтернатива разполагат с две водещи фигури, които са в състояние да мобилизират разочарованите поддръжници на социалдемократите както на Запад, така и на Изток. Затова е много вероятно, че със съвместната си листа двете партии ще преминат петпроцентната бариера и ще влезат в Бундестага. По-малко вероятно е, че от трескаво набързо създаденото обединение ще се оформи стабилна перспективна лява партия. Още при обсъжданията на името на новата формация стана ясно колко голямо е взаимното недоверие между левите от Запад и от Изток. Този вид оплаквания имат дълга традиция. Комунистите и социалдемократите открай време са предпочитали да се виждат като сектанти и да се борят ожесточено. Така беше по време на Ваймарската република, както и във времената след 1968-ма година. И е много трудно да си представим, че на подобна основа ще възникне нещо трайно.

Според Фулдаер Цайтунг нивото, на което лъвът от Заар – Лафонтен – ще трябва да се бори за гласовете на избирателите през следващите месеци, е стъписващо. Тъй като в съдържателен план това, което всъщност двете партии могат да предложат, е само изветряло кафе и изобщо не е предназначено за това да разреши проблемите, пред които блокира червено-зеленото правителство. Ако се отмахне каймакът в предизборната програма на партия Изборна алтернатива, то това, което остава, е напълно нереалистично и нефинансируемо. Предизборните подаръци на партията на Гизи – Партията на демократичния социализъм – за минимални заплати и минимални пенсии, също са щедри, но и по отношение на тях съвсем не е ясно как ще се материализират в бъдеще. И всъщност, заставайки във властта, реторичното ловко дуо не би могло да предложи никаква алтернатива за решаващите реформи.

Ето и позицията по същата тема на Райн-Некар Цайтунг – Редовното участие в политическите шоу-програми очевидно увеличава самочувствието на политиците, стремящи се към центъра на вниманието – аз се изявявам, значи съм нещо. Има, обаче, и такива, на които не им се отдава често да попадна в реномираните политически програми. И поради тази причина сега всички ние се оказваме свидетели на един истински експеримент, при който двамата многознайковци – единият от Запад, другият – от Изток, се събират, за да разрешат световните проблеми. Некрасивият факт, че до момента и двамата са се провалили при сблъсъците си с действителността, засега не би трябвало да означава нищо. Реалността не е всичко, думите също могат да опияняват. И двамата владеят отлично това изкуство и биха искали да споделят състоянието, в което са се намирали до момента, с колкото може повече хора. Наздраве!

С което преминаваме към коментара на Зюдкурир, посветен на ситуацията в Социалдемократическата партия. Поводът – изказването на Франц Мюнтеферинг за решително увеличение на заплатите. Според изданието изглежда, че шефът на Социалдемократите се е възвърнал към вълната от обещания през 70-те години. Германия-страната на високото заплащане!!! Всеки, които има работа, ръкопляска. Но какво да се прави с милионите останали, които чакат пред вратата, тъй като работят десет пъти по-скъпо, отколкото техните колеги от Полша, Чехия или Унгария? И какво да се прави с мнозината други, които са изтръпнали от страх поради вълната прииждаща евтина работа ръка от източна Европа? Този, който говори като Мюнтеферинг, или пише като Клемент /министъра на икономиката/ не поема и никаква политическа отговорност за последствията от своите изявления – което съвсем не е непознато явление. И на фона на всичко това може да се направи само един извод – правителството вече се пенсионира преждевременно.

Ще завърша с цитат от Нюрнбергер Цайтунг във връзка с дебатите по бюджета на Европейския съюз: От една страна Герхард Шрьодер казва, че разлика от преди Германия вече не може да реши проблемите на Европа с чекова книжка. И с това си изказване канцлерът се радва на пълното одобрение от страна на съгражданите си, които – съгласно проячванията – настояват и за съкращение на вноските в европейския бюджет. Същевременно, обаче, Шрьодер дава да се разбере, че Германия има склонност към компромис – да предоставя по още между 400 и 500 млн евро годишно. Което все пак би трябвало да се случи само, ако и всички останали са готови на някакъв вид компромис. С което отново се стига до изходната точка, тъй като нито Лондон, нито Париж до момента са изразили сериозна готовност да отстъпят.