1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Какво става в Украйна след “оранжевата революция”?

Кореспондентката на Западно-германското радио ВДР в Москва Рут Дикховен разговаря по темата с журналисти, бизнесмени и политолози:

Виктор Юшченко

Виктор Юшченко

Сергей Лешченко е спокоен, вежлив и разумен млад мъж. Той седи в офиса си, на 5 минути пеша от Киевския “Площад на независимостта” и съсредоточено се труди. Даже е трудно да се повярва, че той е журналистът, който със серия от задълбочено проучени материали във вестник “Украинска правда” предизвика първия солиден скандал с новото украинско правителство. Че той е човекът, на когото президентът Виктор Юшченко разярено се разкрещя по време на пресконференция, че бил убиец, прицелил се в репутацията на президента и неговото семейство.

В центъра на скандала бе 19-годишният президентски син Андрей, виден член на киевския хай-лаф , за когото никой не знае, как финансира “сладкия си живот”, а това е провокиращо в обеднялата Украйна. Според проучванията на Лешченко Андре лети с бясна скорост из киевските улици с БМВ за 100 хиляди евро, живее в луксозно жилище в центъра, пазят го няколко бодигардове и се движи из най-скъпите киевски клубове, където редовно харчи стотици золари. Съществува подозрението, че богати бизнесмени финансират “високия стил” на живот на Андрей Юшченко, за да спечелят благоразположението на президента. А това би било подкуп, така че вежливият млад журналист Лешченко безмилостно продължава разследванията си.

Под натиска на възмутената общественост президентът Юшченко е принуден да се извини на журналиста. А Лешченко му прощава:

“Позитивното в цзялата история е, че обществеността не се примири, а протестира силно. Това е в резултат на революцията миналата година. Че този скандал изобщо срещна отклик, че бе така открито дискутиран, нямаше да е възможно без революцията. Поради това няма никаква причина за разочарование, точно обратното”.

Малко по-критична е оценката на политолога Вадим Карасьов за скандала с президентския син. Още повече, след като междувременно стана известно, че Андрей е притежател на марковия знак “оранжева революция”. А по този начин и на правата върху чашите, шаловете, ключодържателите и другите сувенири, които туристите в Киев обичат да си купуват. Наистина на няколко пъти бе уверявано, че Андрей не печелел пари от сувенирите, но въпреки това политологът Карасьов е на следното мнение:

“Юшченко дойде на власт по морален начин. А с този колосален кредит на моралното доверие той трябва да борави много внимателно. Тази история със сина му може да се отрази много отрицателно. Ако Юшченко проиграе доверието, което му бе оказано, хората биха могли завинаги да изгубят доверие в държавата”.

И извън скандала в Украйна напоследък се шири отрезвяването. Правителството очевидно не е единно, все още не е ясно, колко от сключените при съмнителни обстоятелства приватизационни сделки от времето на Кучма, трябва да бъдат отменени. Докато президентът Юшченко говори за около 30, правителствената ръководителка Юлия Тимошенко споменава много по-голяма цифра. Освен това предстои изменение на конституцията по посока към повече правомощия за парламента и правителството. Местните и чуждестранни инвеститори, от които страната така спешно се нуждае, поради това изпитват поностоящем силна несигурност. Петро Осадчий, строителен предприемач от западно-украинския гр. Луцк обяснява:

“В настоящия момент ситуацията за инвеститорите действително е неясна. Защото големите пари искат сигурност, а пред парламентарните избори през пролетта мнозина се питат, дали след това на власт няма пак да дойде ново правителство. Поради това на Запад изчакват, дали в крайна сметка няма да има нови промени.”

Въпреки това Осадчий е оптимистично настроен, че след парламентарните избори през пролетта и бизнесът ще поеме стремително нагоре. А политологът Вадим карсьов предупреждава въпреки цялото отрезвяване по адрес на новото украинско ръководство, да не се драматизира излишно положението:

“хората, които сега са на власт, бяха обединявани единствено от желанието за промяна. Те имаха общи ценности, на различни интереси. А това сега затруднява така управлението. Но все пък е по-добре от това, което имахме в миналото. Хаотичният плурализъм е за предпочитане пред система с тоталитарни черти”.