1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Какво представлява реформата на федералните структури?

В Германия тя е наричана още ”майка на всички реформи”, защото ще гарантира по-голямата дееспособността на федералните институции, както и по-добрите им отношения с отделните германски провинции...

Всяка една от германските провинции има свое знаме.

Всяка една от германските провинции има свое знаме.

...информация на Дафне Антахапулос

Германия има една от най-сложните системи на управление в цял свят. Федералната република е съставена от 16 провинции и техните отношения с федералните структури и правителство изглеждат доста оплетени и трудно обясними. Това се отразява и върху законотворчеството. Около 60% от законите се приемат не само от Бундестага, където са народните избраници, но и от втората камара – Бундесрата, където са представителите на правителствата на отделните провинции. Защо броят на тези закони, нуждаещи се от одобрението на Бундесрата нарастна? Експертът по въпросите на администрацията Херберт фон Арним обяснява:

Все повече от правомощията, които бяха в ръцете на отделните провинции, бяха прехвърлени междувременно на федерално ниво. Ето защо правителствата на провинциите поискаха тези закони да влизат в сила само след тяхно съгласие в Бундесрата.

Ако обаче Бундесратът откаже съгласието си, въпросният закон е блокиран и може да бъде прокаран само след одобрението на помирителна комисия, съставена от двете камари на парламента. В крайна сметка германският гражданин изгубва представа за това, кой какъв закон е приел или отхвърлил, за да знае, за кого да даде гласа си при следващите избори.

Тази оплетена система за приемане на закони изисква време. Ето защо законодателят не може да реагира бързо на настъпили в обществото и икономиката промени. Още повече, че мнозинството в Бундесрата използва не рядко позицията си, за да блокира законодателни решения с предизборна цел. Защото във все някоя от провинциите се провеждат избори и партийната политика доминира всички останали интереси. Това се вижда най-вече в случаите, когато коалицията, съставляваща мнозинството в Бундестага и излъчила правителството, е малцинство в Бундесрата.

Ето защо реформата в германската федерална структура е крайно необходима. Специалисти вярват, че тя ще успее да намали значително броя на законите, които се нуждаят от одобрението на Бундесрата и ще внесе яснота за това, кой за какво отговаря. За целта са нужни и множество промени в конституцията.

До последно обаче основни въпроси в федералната реформа останаха оспорвани и предизвикаха доста напрежение между партньорите в управляваща широка коалиция. Например: образованието. То по принцип е от компетенциите на отделните провинции. С реформата обаче федералните структури се отказват от контролните и помощните си функции, които имаха досега в тази сфера. Ето защо социалдемократите и по-бедните германски провинции се опасяват от това, че ще изгубят отпусканите им досега на федерално ниво финансови средства. Друг спорен момент са заплатите на държавните чиновници. Според реформата занапред парите ще идват от бюджетите на отделните правителства. Срещу това са малките провинции, които няма да имат възможност да привличат с високи заплати най-добре подготвените администратори. Въпреки това Ханс Херберт фон Армин е убеден, че реформата на федералната система ще бъде приета и от Бунстага и от Бундесрата:

Общественият натиск е толкова голям, включително и желанието да се види, дали широката коалиция е дееспособна, че никой не може да си позволи провал.

Тази реформа е обаче само началото. Втората стъпка е реформиране на федералната система при данъчното и финансово планиране. Защото досегашният принцип на солидарно разпределение на средствата, при който богатите провинции отпускат финансова помощ на по-бедните, се оказва пречка за създаването на реална конкуренция в страната. Според наблюдатели тази втора стъпка на реформата ще бъде още по-мъчителна и от сегашната, именно защото става дума не за преразпределяне на правомощия, а на пари.