1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Какво представлява протоколът от Киото?

В тези дни значителен интерес е насочен към индонезийския остров Бали, където заседава конференцията по климата. целта е да се изработи програма за намаляване на въглеродния двуокис в атмосферата след 2012 г.

default

Как да опазим земята от неблагоприятните въздействия на въглеродния двуокис?

Да си припомним, защо международните усилия по опазването на скветовния климат от 1997 година насам са неразривно свързани с името на японския град Киото. Там Обединените нации за пръв път приеха задължителен стандарт за опазването на климата.

Първоначално задължения за намаляване на емисиите на парникови газове в атмосферата поеха само развитите индустриални държави. Като изходна база за сравнение се взима нивото от 1990 година. До 2012 година ЕС смята да намали с 8% нивото на парниковите газове. Канада и Япония са поели задължение за намаление от 6%, а САЩ първоначално бяха обещали редукция от 7 на сто. Бил Клинтън, който тогава беше президент, подписа протокола от Киото, след това обаче Конгресът и Сенатът отказаха да дадат одобрението си.


Междувременно по всички личи, че индустриалните държави няма да успеят да постигнат набелязаните цели от Киото. Затова пък още в същия документ те са си осигурили вратички за измъкване. В случая става дума за възможността да се продават и откупуват емисионни права. Възможно е например индустриалните държави да продават на по-бедните страни енергоспестяваща техника, в замяна на което да получават права за по-голямо замърсяване на околната среда. Протоколът от Киото предвижда наказания за онези държави, които дори по този начин не успяват да се вместят в поетите от тях задължения. Това е, което превръща протока от Киото в уникално международно споразумение. С неговите разпоредби са обвързани и някои бурно развиващи се страни от Третия свят като Китай и Индия. За тях обаче не са предвидени задължителни нива на редукция. Аргументът е този, че първо е редно развитите индустриални държави да намалят изпусканите от тях газове в атмосферата и след това да се изисква от развиващите се страни, чийто принос към глобалното затопляне досега е бил значително по-малък.

Междувременно броят на държавите, които са ратифицирали протокола от Киото, нарасна на 157. Задълженията, поети в него, са валидни на първо време, само до 2012 година. Затова конференцията за климата на остров Бали, която се провежда в момента, трябва да фиксира нови цели за след 2012 година. Протоколът от Киото е един от основните елементи в това отношение.