1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Какво представляват срещите на високо равнище между така наречените Г8?

Първата среща беше нещо като неофициален разговор край камината. През 1975 година френският президент Валери Жискар Дестен и германският канцлер Хелмут Шмид поставиха началото на редовните разговори между ръководителите на шестте най-развити индустриални държави в света: Германия, Франция, Италия, Япония, Великобритания и САЩ. Първата им среща беше в замъка Рамбуйе край Париж.

Основателите на Г8 Жискар и Шмид

Основателите на Г8 Жискар и Шмид

По онова време току-що се беше разпаднала международната система за валутен обмен, основаваща се на долара със златно покритие, а организацията на държавите-производителки на петрол хвърли целия свят в ценови шок. През 1975 година шестте правителствени и държавни ръководители се нуждаеха от форум, на който водещите промишлени държави могат да обсъждат актуалната финансова и валутна политика. По принцип тази формула е валидна и до днес. Но тези срещи, в които вече участват и Канада и Русия, отдавна не са само икономически форуми. Те се занимават с политика, ориентират се към глобалните процеси и кризисните ситуации. Осемте световни лидери от година на година поемат все нови и нови теми: от политиката на развитие през инициативите за опростяване на дългове, околната среда и климата, та чак до тероризма, трансграничната престъпност, международните конфликти и регионалните стопански кризи. Във всяка среща на върха има разпределение на задачите. Разговори се водят не само между лидерите, но отделно и между министрите на външните работи, на финансите, на вътрешните работи, на околната среда, на развитието и тъй нататък – в зависимост от темата. Финансовите министри и шефовете на емисионни банки от Г7 (тоест – без Русия) се срещат по четири пъти годишно още от самото начало през 1975 година. Външните министри започнаха свои срещи отделно едва през 1997 година – тоест, след приемането на Русия за пълноправен член.

Чиновниците на равнището под министрите по принцип са във връзка помежду си през цялата година. Освен това правителствените и държавните ръководители си имат свои лични пълномощници, така наречените “шерпи”, които също поддържат непрекъснат контакт. Те периодически се срещат, за да подготвят дневния ред, темите и проектите за решения на срещите. Тази процедура понякога върви много бързо. През 2001 година, например, срещата на Г8 прие програма от близо два милиарда долара за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария, а шерпите бяха подготвили решението в рамките само на няколко седмици.

С други думи, срещите на върха са краен резултат от непрекъснатия политически обмен между страните. Напоследък в този обмен все по-интензивно биват привличани и неправителствени организации, които често пъти критикуват срещите на Г8 с обвинението, че приемат само декларации, а не вършат нищо. Холгер Или, говорител на германското министерство за помощите за развитие, не приема тази критика:

“За да прецениш дали Г8 изпълняват обещанията си, трябва да познаваш механизмите, по които функционира тази общност. На самата среща държавните и правителствените ръководители поемат политически ангажименти, които после трябва да се превърнат в дела най-вече по линия на въздействието, което големите промишлени държави оказват върху различни международни организации, примерно СБ, МВФ или ЕС. Който се интересува как точно работи тази схема, нека се запознае с решението за опрощаване на дългове, взето на срещата в Гленийгълс. Това решение се изпълнява от СБ, МВФ и от емисионните банки на съответните страни, но политическата основа за изпълнението му е именно решението на Г8 и обещанието им, че ще компенсират загубите на изброените финансови институции.”