1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Какво очаква България след приемането в ЕС?

След кратката еуфория около “зелената светлина” пред членството на България в ЕС в общественото пространство започнаха спорове, дали страната ще преживее стопански шок и драми в икономиката. Анализ на Георги Папакочев

default

Катастрофическите нагласи на българския бизнес по отношение предстоящото членство на страната в ЕС проличаха най-ясно от една анкета през лятото, направена сред хиляда мениджъри на малки и средни фирми. Почти половината от тях са отговорили, че след 1 януари 2007 започва серия от верижни фалити, а 70 на сто са прогнозирали, че българският бизнес ще се окаже неконкурентноспособен не само през следващата, но и през 2008 година.Тези дни, в разгара на предизборната президентска кампания говоренето на някои кандидати и подкрепящите ги политически формации по чисто политически причини също засили опасенията от тежък ценови шок. Подобно на неизбежния есенен дъжд заваляха и вечните предупреждения на мелничари, енергетици и какви ли още не, за неизбежното повишаване цените на хляба, електроенергията, парното.

Какви, обаче, са реалностите?

Според редица български и чуждестранни икономически анализатори, ценови тайфун с името “Европейски съюз” не се очертава. Дори повече, представители на редица браншове, като текстил, битова техника, комуникации, туризъм изразяват опасения от спадането на сега съществуващите в страната цени. Засега единствените, които очакват повишаване са производителите на храни.

Основната причина за поскъпването в хранително-вкусовата промишленост е приетия в съответствие с европейските изисквания Закон за храните, според който всички месопреработвателни предприятия до миналата година, а всички останали хранително-вкусови фирми до края на тази, трябваше да въведат системата за безопасност на хранителните продукти НАССР и системата за качество ИСО. Според данни на Института за пазарна икономика до края на 2005 година едва 25 на сто от месопреработвателните фирми са въвели тези системи, без които не могат да продават продукцията си на общия европейски пазар.

Впрочем, опитът от присъединяването на 10-те нови членки през 2004 година показва известна тенденция към първоначално повишаване цените на храната, макар и по причини съвършено различни от българските. Поляците се хвърлиха да изнасят телешкото и свинско месо на Запад, поради което вътрешния им пазар първоначално започна да изпитва недостиг. Подобно, макар и по-малко повишение, изпитаха и Балтийските държави, но за разлика от тях, обаче, цените на хранителните стоки в Унгария спаднаха след падането на митата и поради увеличения внос от Словакия. Според директора на Института за пазарна икономика Красен Станчев цените на хранителните стоки по-скоро трябва да поевтинеят, защото още предварително някои производители и търговци са“сондирали” пазара с неоправдано високи цени, а неминуемото отпадане на местните монополи със сигурност ще дръпне цените надолу.

Досегашният опит на 10-те в ЕС показва и друго – след първоначалното “наместване” на зъбните колела в икономиката и цялостното стопанство, благотворното влияние от членството в Евросъюза обикновено започва да се усеща след 24 месеца. Според западни икономисти, в началото на членството обикновено настъпват някои отрицателни промени, като увеличаване на инфлацията, но те са кратковременни. След това постепенно започва повишаване на производството и засилване на експорта към останалите европейски държави. Според главната консултантка на авторитетната “Икономист интелиджънс юнит” Далиа Мет-Кон, първоначално най-динамични ще бъдат отношенията на България с другите източноевропейски страни, като нарастване на износа ще има и към САЩ и Китай. Според г-жа Мет-Кон, противно на твърденията, най-напред това увеличение ще се усети в хранителната промишленост, където фирмите много бързо ще се разрастнат и ще засилят своето производство и съответно експорт.

Подобна прогноза се потвърждава и от резултатите на състоялия се миналата седмица в София пети пореден форум “ЕС – Китай”, в който основните послания на китайските представители към българския бизнес бяха насочени към увеличаване на търговските отношения в на износа на храни, вино и в туризма.

Влизането във втория по големина световен икономически клуб като ЕС, е несъмнено предизвикателство пред всяка икономика и най-вече пред изостаналото стопанство на малка посткомунистическа България. Практиката, опитът и експертните прогнози сочат, че след първите няколко месеца, вътрешния пазар на бъдещата евро-членка постепенно ще се самобалансира, а условията в страната ще започнат да стават все по-конкурентни заради влизането на чуждестранни стоки и съответното увеличаване на местното производство. Всичко това е предпоставка за поевтиняването на почти всички продукти и услуги.

Дали, обаче, събитията ще се развият тъкмо по този начин? Отговорът на въпроса, за разлика от друг път, е по-скоро положителен, отколкото отрицателен.