1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Какво означава приятелство?

Германия и Америка имат нужда от нова обща политика спрямо Русия, казва Роналд Eзмуз, който ръководи трансатлантическия център на САЩ в Брюксел. Ето аргументите му в статия, публикувана във вестник Ди цайт :

Каква трбява да е общата политика спрямо него?

Каква трбява да е общата политика спрямо него?

Днешна Русия не е това, което ние очаквахме. Така че политиката на ЕС и НАТО спрямо техния нов съсед след разширяването им, трябва да бъде преосмислена. Освен това Европа и САЩ трябва да подготявт и обща енергийна политика. Крайно време е това най-после да стане, тъй като Париж, Лондон, а после и Вашингтон са изправени пред смяна на властта. В рамките на председателството си на ЕС федералната република обяви формирането на нова източна политика за свой приоритет. По всичко личи, че канцлерката Ангела Меркел е решила да насочи Германия към политическия център и да потърси по-тясно обвързване с Вашингтон.

В нито една друга област САЩ и Европа не са работили така тясно и успешно, както в политиката спрямо изтока. Това важи не само за времето на Студената война, но и за 90-те години на 20-ти век. Само че американците и европейците преследваха често различни политически импулси. По традиция САЩ се застъпваха в по-голяма степен за демократичните промени, може би защото са по-силни, по-атдалечени географски и са склонни да променят външната си политика. Германия от своя страна е по-слабата, намира се в по-голяма близост до Русия и е зависима от нейните енергийни резерви. Освен това в исторически план германо-руските отношения са обременени. Ето защо Берлин залага на стабилност във външната си политика на изток. Ако обаче тези различия във външаната политика на САЩ и Германия не могат да бъдат преодолени, пита се, можем ли изобщо да постигнем нещо заедно?

Разибира се, че днес германското правителство е по-малко зависимо от Вашингтон. Ерата Шрьодер остави в наследство обвновлението на една стара и дискредитирана външнополитическа традиция, а именно: по-специалното отношение към изтока, за да може да се спечели повече възможност за лавиране на запад. Само че, ако Германия продължава да залага на по-тесните билатерални връзки с Москва, то това ще тласне съседите й към създаване на антикоалиция. Не случайно през изминалите дни много притеснени дипломати, не само от централна и Източна Европа, потърсиха тихомълком съветите на САЩ. Така че ако Берлин иска нова обща политика на ЕС спрямо Русия, Вашингтон не може да бъде прескочен.

В какво обаче трябва да се състои тази нова източна политика? Най-напред трябва да осъзнаем едно: русия е отново на политическата сцена, но не като надежден, демократичен и западноориентиран партньор, какъвто се надявахме да срещнем. Вместо това Русия се преобразява в нелиберална, все по-авторитално управлявана държава, тласкана от евроазиатски петролен национализъм, готова да наложи властта си, за да прокара собствените си ценности и интереси извън границите си.

Релаността и в същото време дилемата изглежда така: В отношенията спрямо Москва се смесват все повече два компонента: сътрудничество и конкуренция, прикрити зад красивата риторика за стратегическо партньорство. Ето защо ние имаме нужда от нова политика, която ще ни позволи да се движим в отношенията си към Русия паралелно по двете релси на сътрудничество и на конкуренция. Сътрудничеството във важните области би трябвало да бъде продължено и дори задълбочено. Една от главните задачи е борбата срещу тероризма, друга – неразпространението на атомното оръжие, тъй като опасността от това в Близкия изотк нараства. С включването на русия в световната търговска организация търговията и инвестициите ще ранастнат. Освен това Русия ще остане главен енергиен доставчик на Запада.

Във всичкио станали области обаче ще бъдем в конкуренция с Русия и никъде другаде това не става така ясно ,както по източните граници на ЕС и НАТО. И макар че в Европа има нарастваща съпротива срещу бъдещите разширявания, САЩ и ЕС са длъжни да подпомагат семократичните процеси в периферията си. Демократичните процеси в страни като Украйна и Грузия са може би нашият голям шанс за положително въздействие и върху Русия.

Разбира се, че отношенията в енергийната политика са нож с две остриета. Те изсискват сътрудничество и създават въпреки това конкуренция. В САЩ и ЕС нараства скептицизмът по отношение на Москва като надежден енергиен доставчик. Ето защо докато все още сме принудени да залагаме на Русия в това отношение, трябва да създадем нова стрратегия оринетирана към пестене на енергия, да спечелим други доставчици и да търсим алтернативни енергийни ресурси. И разбира се, че Русия ще се опита да ни попречи да направим това, предупреждава във вестник ”Ди цайт” Роланд Езмус, ръководител на трансатлантическия център на САЩ в Брюксел.