1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Какво означава “Европейска солидарност”

Процесът на политическото разширяване на ЕС се разви успешно, но интеграцията на малцинствата изостава. Това е основната теза в коментара на европейската комисарка по регионалната политика Данута Хюбнер, поместен в австрийския вестник “Дер Щандарт”.

В наши дни често се твърди, че чувството за солидарност в ЕС е било не само застрашено покрай разширяването на общността и приема на нови държави от централна и Източна Европа, но даже и унищожено. В момент, когато приемът на България и Румъния, а по-късно и на Турция и Хърватия, става все по-актуален, е крайно време да се анализират подобни тези по-конкретно – казва европейската комисарка Хюбнер в коментара си пред “дер Щандарт”.

Солидарност – в смисъл на общи интереси – съществува съвсем еднозначно както сред 15-те първоначални членки на ЕС, така и сред разширената общност. Изключенията са потвърждение на правилото. Липсата на единство по отношение на войната в Ирак не би трябвало да засенчва съществуващата хармония по почти всички други важни международни въпроси. В крайна сметка процесът на разширяването на общността само по себе си е ясен символ за социалното, цивилно и културно единство на Европа. Фактът, че този процес предизвика дискусии и противоречия, не може да отвлече погледа от това, че както новите страни-членки, така и старите бяха убедени, че изпълняват дълга си , обединявайки континента сред 40 годишното му разделение.

В същото време съществуват някои резерви, които макар и да не предизвикват принципно разцепление на общността, все пак са повод за загриженост. Трябва ли да се страхуваме от обстоятелството, че Европа вече не е чисто еврейско-християнски или бял континент? Ще съумеят ли граждани на ЕС, които произхождат от други континенти, и които изповядват религии като будизъм, индуизъм или ислям да се идентифицират с “европейските стойности” и “европейската култура”? Ще могат ли те да се чувстват също толкова “европейци” както например чехите или поляците?

Подобни въпроси стават все по- актуални във връзка с евентуалното приемане на Турция в общността - и просто не могат да бъдат избегнати повече. И може ли респектът пред уважението на останалите да бъде наречен основнен стълб на европейската интеграция? За каква интеграция става дума в крайна сметка ? – дали за това, да се споделят ценности, или пък – за задължението за собствен принос към тях? Това – очевидно са трудни въпроси, не на последно място и поради това, че разглеждат културата като фундамент на бъдещото европейско развитие. Навярно всички европейски страни първоначално са вярвали, че не-европейските имигрантти могат да бъдат асимилирани по същия начин, по който са били асимилирани полските имигранти в Рурската област през 19 век.

Това не стана, или поне не в голям мащаб. Но това не означава, че подобна възможност е съвсем изключена. Нека погледнем към растящото число изтъкнати и уважавани граждани от турски произход в Германия. Или пък към многото индийски и пакистански британци от второ поколение, които в наши дни пътуват по цял свят, въоръжени с модерни преносими компютри. Европейците все пак трябва да признаят, че те са част от едно незначително малцинство. Много групи от мигранти в Европа търсят сред своите си общности закрила и защитеност, поради това, че икономическото и социалното им интегриране често пъти е невъзможно. Постояните заплахи от тероризъм увеличиха тази изолацията на ислямското население в Европа по драматичен начин.

ЕС не може просто да обяви “солидарността” за ключова стойност, без да прави нещо, с което да подсили онези, които се чувстват изтласкани в периферията. И тези хора би трябвало да могат да почувстват единството ,породено от чувства и симпатии. Европейската солидарност не може и няма да оцелее, ако ги пренебрегва.