1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Какво ново на тазгодишния филмов фестивал ”Берлинале”

Далеч от блясъка и лукса и по-близо до проблемите на всекидневието - филмите на берлинския фестивал ще бъдат отново политически не-коректни.

default

Джордж Клуни, Мерил Стрийп, Изабела Роселини – дали тези холивудски звезди ще минат по червения килим към фестивалното кино в Берлин? 56-то Берлинале, което започва на девети февруари, ги очаква като гости, оповести шефът му Дитер Кослик. Шумотевицата около холивудските звезди обаче никога не е била цел на този филмов фестивал и добрата традиция в това отношение ще бъде спазена. Също традиционна е и претенцията му да обхваща максимално широк спектър от жанровото и тематично разнообразие на съвременното кино. И този път различните секции на фестивала имат за цел не само да пуснат в надпревара премиерни филми, но и да представят млади творци, нестандартни продукции, както и да припомнят и почетат доброто старо време. В този смисъл отсега се знае, в чии ръце ще отидат две от Златните мечки. Анджей Вайда ще получи почетната златна мечка за цялостно творчество. Така полският режисьор, който беше удостоен с почетен Оскар още през 2000-та година, ще бъде най-после официално признат и от европейците. По-добре късно, отколкото никога!

Още една почетна златна мечка, но за актьорско майсторство, ще бъде връчена на британеца сър Йън Маккилън. Последно слава му донесе участието във филмовия хит ”Властелина на пръстените”. За повечето киномани обаче Маккилън си остава Ричард Трети от едноименния филм, заснет през 1995-та година.

Всички останали мечки, а те не са никак малко, ще бъдат раздадени в края на фестивала и са една от малкото му изненади. Защото новото за тазгодишните филми в състезателната програма, например, е позабравеното старо. Берлинале от началото на 21-ви век повтаря характерното от 60-те и 70-те години политизиране на филма, максималното му доближаване до действителността. Навремето фестивалът беше кино-огледало на вълненията от 68-ма и показваше гордо политически не-коректни филми от Запад и Изток. Много от филмите, включени в тазгодишното Берлинале показват живота извън блясъка и славата, казва шефът на фестивала Дитер Кослик:

Тази година филмите и то във всички секции, са много политически, много реалистични. Имам чувството, че точно затова на пръв поглед изглежда така, сякаш тази година документалните филми са по-малко. Това не е така, но усещането идва от факта, че игралните филми са много близко до реалността, обяснява Кослик.

Реалността на филмовия екран на Берлиналето се разпростира от трепетите покрай световното първенство по футбол тази година в Берлин до потъпкването на човешките права в Гуантанамо. Колкото и да са различни двата филма в двете крайности на този спектър: иранският "Offside"- за желанието на две момичета да гледат мач на стадиона, въпреки наложената от режима забрана, и британският "Road to Guantanamo" – за трима мюсюлмани, които попадат по погрешка в Гуантанамо, има нещо, което ги свързва – правото и волята за свободна изява независимо, за коя точка на света става дума. Затова и шефът на фестивала предпочита не да използва географски понятия, когато представя филмите, а да говори за техните качества. На журналистически въпрос, защо Източна Европа я няма в състезателната програма. Кослик отговори: ”Че има ли все още Източна Европа? Ние представяме вълнуващи филми от централноевропейските страни, така се казва днес”, убеден е шефът на Берлиналето и изброява представени на фестивала творби от Босна, Румъния, Украйна и Полша. България пак я няма. Впрочем и това май се превърна в традиция – на Берлиналето българското кино е почти или съвсем невидимо.