1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Какво може да се очаква от новото сръбско правителство?

Само месец коалиционни преговори бяха достатъчни на две на пръв поглед несъвместими партии да сключат споразумение за управлението на Сърбия. Коментар от Саня Благоевич:

default

Сградата на сръбския парламент

За сръбските представи всичко се разви прекалено бързо. Само един месец беше нужен за съставянето на правителство и то такова, което се възприема като демократично. Само че тук има и една въпросителна. Защото социалистическата партия на бившия президент Милошевич е в същото това правителство: при това нереформирала се, с всички онези лица, които бяха активни и при управлението на Милошевич през 90-те години.


Präsident Boris Tadic

Борис Тадич

Прагматизъм и жажда за власт


Няма съмнение: тази партия пасва всъщност на другия политичеки блок-националистите, които повтарят все едни и същи пароли: Косово е сърцето на Сърбия, войните ги водеха други, Белград само подкрепяше бедните сърби в Хърватска и Босна, Милошевич е най-големият герой на Сърбия. Всичко това е все още част от репертоара на сръбските социалисти.

Как тогава тази партия успя да сключи коалиция с демократите, които изпратиха Милошевич в Хага?

Отговорът е един: чист прагматизъм и желание за власт. В Сърбия политиците често сменят посаката, особено когато печелят от това. Така направиха сега и социалистите. Влизайки в коалиция с демократите, те ще поразкрасят биографиите си и ще загърбят стария си имидж, без да са направили нещо съществено за промяната си, без да са скъсали съзнателно с кървавото минало от войните на Милошевич.


Демократите на президента Тадич нямаха друг избор


Premierminister Cvetkovic

След продължителни разногласия Сърбия най-сетне има нов министър-председател - Мирко Цветкович.

За коалиция с по-малки партии, като либералната, например, не им достигнаха гласове. Насрочването на нови избори щеше да струва скъпо и не се знаеше, дали щеше да промени ситуацията. В същото време този път Тадич не потърси съюз с демократите на премиера Кощуница. Прекалено големи са различията по между им.

Така че социалистите бяха единствената алтернатива и те го знаеха. По време на неофициалните преговори за коалиция, социалистите направиха всичко възможно, за да вдигнат цената си, колкото се може по-нависоко. Например: като водеха официални преговори с ултранационалистите от радикалната партия и с демократите на Кощуница. В крайна сметка те дори успяха да сключат коалиция за управлението на сръбската столица Белград.


Добра равносметка за партията, която срина Сърбия


Сръбските социалисти могат да бъдат обвинявани в много неща, но едно е сигурно: те смятат доста добре и извлякоха полза от това: четири министерски поста, между които този на вътрешното министерство, двама вицепремиери и председателския пост в парламента. Да не говорим за управленските постове в държавните фирми. С две думи: много добра равносметка за партията, която срина Сърбия.

Трудно омже да се каже, колко дълго ще издържи това правителство. Може би дотогава, докато двете партии имат изгода от него. Само че дали самите сърби ще имат полза от това правителство е друг въпрос. Това, което те със сигурност не могат да очакват, е сериозно осмисляне на близкото минало, защото социалистите са част от него. Без този процес обаче национализмът ще продължи да играе голяма роля в Сърбия и да застрашава бъдещето й.