1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Какво искат руснаците в Германия

Дмитрий Гайдел е роден в Русия. Днес живее в Германия и има една цел: да стане депутат в Бундестага. В интервю за ДВ 27-годишният социалдемократ посочва какво искат руснаците в Германия.

Понастоящем в Бундестага има само един рускоговорящ депутат. Ще се увеличи ли броят на рускоговорящите депутати след изборите през септември? В партийните листи има няколко рускоговорящи кандидати.

Дмитрий Гайдел: Факт е, че рускоговорящите граждани в Германия не са особено активни в обществените организации, били те религиозни, синдикални или партийни. Дори в окръжната организация на ГСДП в квартал Марцан, който е нещо като център на рускоговорящите в Берлин, имаме само трима или четирима активни членове. Затова и в Бундестага почти няма рускоговорящи депутати. Но ситуацията се променя. Рускоговорящите германски граждани стават по-самоуверени. През 1990-те години те искаха на първо място да се интегрират, да говорят немски без акцент, да намерят работа и да живеят като германци. Сега ние вече сме част от германското общество и се опитваме да проявяваме повече активност. Ние също можем да изразяваме и защитаваме нашите интереси.

Дали това не се дължи на случая "Лиза"? Разпространената от руските медии история за уж изнасилената от бежанци млада рускияня Лиза политизира силно преселниците от бившия Съветски съюз.

Дмитрий Гайдел: Историята с "руското момиче Лиза", но и положението в Украйна действително политизираха силно рускоговорящото население в Германия. Във всяко семейство се водеха спорове по тези теми. Първоначално агресивно, но впоследствие - трезво. За мнозина е ясно, че политиката означава и многообразие на мненията, което трябва да бъде уважавано. Този процес на осъзнаването още не е приключил, но мнозина се научиха да защитават позициите си с аргументи.

Много от Вашите потенциални избиратели се информират от руските медии. Каква роля играе руската телевизия при формирането на политическото мнение?

Дмитрий Гайдел: Рускоговорящите в квартал Марцан гледат руска телевизия. Гледат обаче и германска. Така могат да правят сравнения. Мисля, че те се доверяват повече на германските медии. Конфликти възникват тогава, когато руската телевизия излъчва истории, които не присъстват в германската телевизионна програма.

Като историята за момичето Лиза?

Дмитрий Гайдел: Да, това е много добър пример. Започнаха спорове чии аргументи са рационални. Но хората видяха, че германската преса, прокуратурата и полицията реагираха и действаха спокойно. В резултат на това нарасна доверието на рускоговорящите в германската преса и правосъдие. Както и усещането им за принадлежност към германското общество.

На последните избори за Ландтаг дяснопопулистката "Алтернатива за Германия" спечели много гласове именно в районите с рускоговорящо население. Защо?

Дмитрий Гайдел: Ние проучихме много внимателно резултатите от миналогодишните избори в Берлин. Вярно, че в квартала Марцан "Алтернатива за Германия" спечели много гласове. Но подобно нещо се случи и в други квартали - като Хелерсдорф, където живеят съвсем малко рускоговорящи граждани. В този смисъл работата не опира до националността или произхода, а до социалната ситуация. И двата квартала си приличат в социалната си структура. И в двата квартала безработицата е висока. Хората там имат и други социални проблеми.

"Алтернатива за Германия" се явява на изборите за Бундестаг с много рускоговорящи кандидати. Вие защо се кандидатирате от ГСДП?

Дмитрий Гайдел: Имам конкретни представи как трябва да функционира тази държава. Пенсиите трябва да бъдат стабилни. Трябва да има добри детски градини и училища. Държавата трябва да осигури добри социални условия за всеки. Точно това очакват от държавата и рускоговорящите граждани.

Какво още обединява рускоговорящите хора в Германия?

Дмитрий Гайдел: Докато са живеели в Съветския съюз, тези хора са били много различни. Между руснаците от Москва и Санкт Петербург и селяните от Казахстан са съществували огромни разлики. В Германия обаче между всички тях има нещо общо: желанието за интеграция в германското общество. Така е било през 1990-те години. Навремето е можело да се говори за рускоговоряща общност в Германия. Днес обаче повечето рускоговорящи граждани са част от германското общество и имат много различни интереси. Аз познавам много рускоговорящи бизнесмени, които имат съвършено различни интереси от пенсионерите в Марцан например. На всички обаче им е ясно колко дълъг път е трябвало да извървят, докато станат част от германското общество. Това всъщност е нещото, което обединява всички преселници от бившия Съветски съюз.

Редакцията препоръчва