1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Какво е ежедневието в албанските затвори?

Репортаж от един затвор в Тирана

default

В средата на месец юли Комисията за борба срещу изтезанията към Съвета на Европа публикува два свои доклада, отнасящи се до 2003 и 2005 година. В тях се критикува състоянието в албанските затвори, които според наблюдателите за препълнени и не отговарят на хигиенните норми. Документирани са били също издевателства над отделни затворници.

В затвор номер 302 в Тирана има общо 240 подследствени. Обвиненията срещу тях са най-разнообразни : от убийства, трафик на наркотици, кражби, сводничество, подправяне на документи, та до злоупотреби със служебно положение и транспортни престъпления. Също както и в други албански затвори, килиите са препълнени, а там, където няма място да се поставят допълнителни легла, дюшеците се поставят направо на цементения под. Много от затворниците се оплакват, че не разполагат с достатъчно вода за пиене, а разхладителен душ в летните жеги и позволен само веднъж седмично:

“Водата се появява нередовно. Няма и определено време, за което да се знае, че ще има вода, така че човек да се подготви. Разхладителен душ може да се вземе само един път седмично, а топла вода има само за по 15 минути. Това време обикновенно не достига, така че човек е принуден да се къпе със студена вода.“

Освен недостига на вода и лошите хигиенни условия, затворниците недоволстват и от състоянието на килиите. 35 годишният Артан от седем години е в следствения арест, но все още не се е примирил със съдбата си. Той казва:

Артан:

“Отнасят се към нас не като към затворници, а като към заложници. Преди това бях в Лежа. После ме преместиха тук, макар да нямаха основание за това, защото никога не съм нарушавал дисциплината.Майка ми е възрастна жена и сега е принудена да идва тук на свиждане, което тежко натоварва психиката и.”

Друг затворник добавя:

“Защо не кажеш, че храната ни съдържа само по 400-500 калории на ден и че умираме от глад. Ако останем само на онова, което ни дава държавата, всички тук да са умрели. Хранят ни според норми от 1976 година. Затворът дава само по 90 леки на ден за храната на затворник, а това представлява само около едно евро. Може ли човек да преживее така? “

Недоволство от храната изразяват впрочем не само затворниците, но и хора от персонала. Башким, който от седем години насам работи като готвач, току що е приготвил три казана с яхния и ориз. Той казва:

“Според нормата, на закуска им се дава само чай и хляб – без нищо друго. На обяд има месо и зеленчукова яхния. Редуват се ориз и макарони, а за вечеря има боб – такива са нормите.”

Единственото разнообразие в затворническата храна внасят посещенията на близки. Помещението, в което се контролират продуктите, донесени отвън, прилича на склад за търговия на едро, в който има не само минерална вода и лимонади, но и всевъзможни хранителни продукти. Майката на един 18 годишен затворник от повече от две години насам идва редовно за да носи храни на сина си. Тя казва:

“Аз нося на сина ми хранителни продукти, месо, кюфтета, плодове и минерална вода.”

Готвачът Башким казва, че голяма част от приготвеното в затвора ядене, остава неизползвано и се изхвърля – особено през седмицата, когато са разрешени посещения, при които затворниците получават храна. На уикенда обаче – почти всичко се изяждало.

В Тирана, но така също и в други затвори в Албания, затворническата храна се приготвя според норми от преди 30 години - от времето на комунистическия режим. Това е факт, който критикува и международната комисия срещу изтезанията към Съвета на Европа. Директорът на албанските затвори Саймир Шехри осъзнава този проблем:

Шехри:

“Парадокс е, че нормите за затворническото хранене са от 1976 година. Тези норми не осигуряват на затворниците нормалния и необходим брой калории. Комисията за човешките права вече разкритикува този факт. Албанското правителство прие един бюджет за всички затвори в страната в размер на 104 милиона леки. Тази сума беше така изчислена от специалистите, че да се гарантира достатъчно калорична храна за затворниците. Резултатите от новия бюджет ще можем да видим през втората половина на годината”.

Шехри казва, че към пакета от мерки на правителството за подобряване на ситуацията в следствените затвори спада и използването на психолози. Блерина от пет години насам работи като психоложка в затвора на Тирана. Тя казва:

“Има нужда от още подобрения. Идеята е, да се направи спортна площадка и на затворниците да се дадат и други възможности да се занимават с нещо. Ние им предлагаме нашата помощ, но освен това трябва да се извършат още редица конкретни неща.”

Най-големият проблем обаче си остава свръхнаселеността. Затворът в Тирана е строен през 80-те години в центъра на града и сградата не позволява да бъде разширена и надстроена. Министърът на правосъдието Алдо Бумци се надява да реши частично проблема през следващите две-три години както чрез модернизация на старите сгради, така и чрез стоежа на нови. Той казва :

“Ние имаме конкретен план. Следственният затвор във Вльора трябва да бъде готов през 2007 година, едновременно със затвора в Дуръс. Освен това получихме парцели за строеж в Елбазант, Берат и Фиер. В момента проверяваме също един бивш обект на армията, от който тя не се нуждае. Може би ще построим на това място нови затвори. След това ще се заемем със затвора в Корча – там ще построим ново отделение за следствените. Чрез тези мерки ще съумеем да настаним над 90% от сегашните затворници в Албания в прилични условия.”