1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Какво е действително необходимо на Ирак?

Зюддойче Цайтунг публикува анализ за действително необходимото на Ирак. Още заглавието е показателно – “Забравете демокрацията – на Ирак му е необходим силен човек?” Ето я с малки съкращения:

Човек може да обвини американците в много неща, но не и че искат да задържат Ирак. Войната, замислена като хирургическа операция срещу лошите момчета, се оказа твърде скъпа. Те са готови да плащат повече и за нефта и колкото повече от него стига до световния пазар, толкова по-добре ще е в момента за Америка, Европа и Ирак.

В момента основният интерес на Вашингтон е колкото се може по-скоро и по-възможност с вдигната глава да остави Ирак на собствената му съдба. Ако разполагат с един силен човек, а според обичайте в страната жени въобще не бива да се кандидатират, който да свърже невъзможното – твърдата ръка с малко любов към Запада. Заслужава си в пясъка на поречието да се очертаят контурите на една подобна личност.

В обозримото бъдеще американския тип демокрация няма да навлезе в Ирак. Умните казват, че който сади демокрация ще пожъне Осама бин Ладен и ще тъгува по умерените владетели. Западът, така предупреждават те, трябва да внимава с молитвите си за демокрация, защото те може да се изпълнят, но само веднъж.

Демокрацията, ако пренебрегнем древната Атина, идва като късен гост в световната история и никога не е стъпвала на арабска земя. Въпросът защо е така занимава учения Бърнард Луис в книгата му:”Какво стана погрешно?” Разделението на светска и духовна власт, личното съзнание за Господ, зачитане на човешките права, включително и на женската половина от човечеството, подчиняване на всички на закона, свобода на словото пред Бог и хората, всичко това няма никаква традиция в арабския свят. Също не бива да се забравя, че европейската демокрация излезе на сцената заедно с националната държава.

Историята на арабското учение за държавата в замяна се определя от военната диктатура, от семействеността или от една смесица от двете. При внимателно вглеждане почти никоя държава в района не е по-стара от разпадането на Османската империя в края на Първата световна война. Въздигнатите тогава династии се нуждаеха от опората на сила отвън, първоначално от британците, а после от американците. Съответно деколониализацията стана не като въстание срещу окупационната сила, а като военен преврат срещу съответната династия.

Садам използваше военните, но беше гангстер и шеф на тайните служби. С Баасистката партия в Сирия и Ирак, с подкрепата на Съветския съюз възникна един националсоциализъм от тоталитарен характер. Зад всеки силен човек в полусянка стои неговия началник на тайните служби. Самият Садам властваше с една смесица от терор на тайните служби и ласкателства към ръководителите на клановете. Те се оставят верността им да бъде добре заплащана с пари, злато, уважение и власт.

Който стане силния човек в Багдад ще носи униформа, но пред чужди представители от време на време ще се представя в цивилен костюм. Ако е шиит ще има за жена сунитка и обратно. Той ще трябва да намери модус вивенди с Аятолах Систани. Той ще трябва да убеди кюрдите, че мирът с Ирак е по-добър от войната с Турция. Само да не допусне страната да се разпадне той ще разиграе националната карта и ще трябва да докаже на американците, че не страда от излишна благодарност.

Въпреки това той трябва да остане добър приятел на промишлено развитите демокрации. И то не заради нефта, който може да продава на Китай, а заради технологиите и инвестициите. На последно място и преди всичко той ще се нуждае от един шеф на тайните служби, който да съчетава невъзможното – закон и ред и същевременно привидна демокрация.