1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Какво всъщност дискутираме?

Такава фрагментация на политическото пространство никой не си е представял. Осем партии над 4 процентовата бариера! Че и девета със значим процент, възкликва социологът Андрей Райчев.

default

Колко варианта на нататъшно развитие дискутираха българите?

Ако същото се случи на 5 юли - вместо тройна коалиция ще трябва да управлява четворна, ако не и петорна. Каква ли може да е причината за подобни радикално нови свойства на българския електорат?

Ако равнището на участие в изборите беше ниско – щяхме да имаме лесно техническо обяснение. Но участието е значително по-високо от миналия път, пък и си е високо само по себе си. Така че, трябва да намерим някоя по-важна причина.

Да се запитаме впрочем, дали осем и половина платформи, идеи или възгледи разделиха българите? Осем вида бъдеще ли обсъдихме? Осем варианта на нататъшно развитие ли дискутирахме? Да бяхме дискутирали поне два...

Plenarsaal bulgarisches Parlament Sofia

Какво ли ще се случи на изборите за национален парламент?

Тук се крие и тайната. И тя е от две части:

1. Преходът, затова е преход, че никой не дискутира бъдещето. То е ясно и се състои от няколко точки: Европа, капитализъм (пазарна икономика), демокрация, етнически мир. Лишен от възможност да дискутира бъдещето, човекът в прехода потъва в яростна дискусия за миналото. Това минало разделя хората на големи групи. Десет години се дискутира кой какъв е бил.

Краят на прехода в това се и състои, че миналото отпада като предмет на дискусия, а пък и на интерес. Никой нищо не му пука, вяло се дочитат списъците с доносници, бодигардът на Тодор Живков създава най-голямата дясна партия. „Комунистите” получават обвинения в дясна политика и т.н.

Това, че миналото отстъпва като главен предмет на общественото внимание, само по себе си е добро.

2. Но там е цялата работа, че миналото изчезна, а бъдещето не се появи като предмет на анализ, размишления и спорове. От 1 януари 2007 година, вече две и половина години, България е без бъдеще. Накъде вървим, какво искаме, какво целим? Освен, че искаме пари, никой нищо не казва, но това си е нашето нормално състояние – да страдаме за пари...

Какво излиза, миналото вече не се дискутира, бъдещето още не се обсъжда? Дискусията потъва в един противоестествен за политиката предмет – в настоящето!

Ausstellung die SPRACHE DEUTSCH

Дискусията потъва в един противоестествен за политиката предмет

Как обаче да се дискутира настояще?

Ами, много просто. „Ти си лош!” „Ти ли бе, не те знам, че крадеш!” „Кой бе, ти ли ще ми викаш крадец?! Ти като беше на власт, а!?” И така нататък, любезни читателю, колкото си поискаме. През цялото време. Само това. Едно, че е неприятно за слушане и гледане. Това е малката беля. Голямата беля е, че изборът се оказва даже не мажоритарен, а така да се каже строго персонален.

А ето ви и списъка на мажоритарно посочените: Бат’ ви Бойко, Бат’ ви Серго, бай ви Ахмед, братовчеда ви Костов, бат’ ви Емо Кошлуков (биг бат’) плюс Волен и Яне.

Извадил съм от списъка както виждате Меглена Кунева: тя поне получи гласове по специалността...

Редакцията препоръчва