1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Какво би означавал за Европа евентуалния избор на Джон Кери за президент на САЩ?

Може Джон Кери наистина да се окаже по-добрия президент. Чувствителния и интелектуален Кери вероятно би внесъл нов стил в Белия Дом - не така гръмогласен и триумфиращ, по-малко самонадеян и по- разсъдлив. Към разсъдливоста спада и способността да се изслушва другия и тъкмо в това изглежда се крие една от силните страни на Джон Кери. За разлика от Джордж Буш, който трудно успява да контролира израза на лицето си и да скрие, когато слуша нещо, което не му харесва,, Джон Кери е запознат с предимствата на тихата дипломация - в крайна сметка, той произхожда от семейство на посланици. Още от младите си години Кери цапочва да пътува по света. Той познава Европа и има лични впечатления от нея. Посещавал е швейцарски частни училища, също и разделения по онова време Берлин, където е работел баща му. От тази социализация в една среда, която не поставя Америка в центъра на мирозданието и най-вече от потресаващите му впечатления от войната във Виетнам - се ражда политическата му същност, на която са чужди черно-белите шаблони в мисленето. И все пак, още отсега - макар че до изборите остава още доста време - ясно личи, че евентуално избран на президентския пост Джон Кери едва ли би провеждал външна политика, която сериозно да се различава от тази на Дж. Буш. Глобалната война срещу тероризма, макар и с някои нюанси, ще си остане и занапред приоритет номер едно. Никъде досега Кери не е подлагал на съмнение правилността на доктрината на Буш за превантивни военни удари. Тъкмо обратното : по отношение на споровоте около иранската или севернокорейската атомни програми, Кери даже може заеме по- агресивни позиции от тези на настоящия президент. Намеци в тази насока вече съществуват.

Вярно, че Кери може би нямаше да навлезе в Ирак , или поне не токлокав бързо като Буш. И кандидат-президентът обаче не разполага с с никакъв план или концепция за излизане от обърканото положение в Ирак. Знае се обаче, че Кери смята да призове към отговорност и противниците на войната в Ирак. И понеже той не се чувства отговорен за фиаското на американската армия в Ирак, той много по- лесно и необременено би могъл да се обърне за помощ към Берлин или Париж. И тогава, за тези държави, които са съюзници на САЩ в НАТО, ще се окаже много трудно, да му откажат. Така че твърде скоро намиращата се в зародиш европейска отбранителна сила би могла да бъде изправена пед трудни задачи. Европа може да очаква известни приятелски дивиденти , в случай, че Кери победи, но и финансовите последствия от подобно нещо могат да се окажат сериозни.