Какво би означавало чернокож да управлява Белия дом? | Начало | DW | 08.06.2008
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Какво би означавало чернокож да управлява Белия дом?

След вълнуващата като криминале предизборна борба в САЩ, седмичникът "Ди Цайт" се пита, дали Барак Обама е подходящ като бъдещ "президент на света". Предлагаме Ви по-важното от публикацията.

default

Барак Обама

Американският Президент е президент на света, не просто защото е най-могъщият човек на земята, но и защото за стотици милиони хора по света, той играе по-важна роля, отколкото техните собствени управляващи. Дали Бангладеш потъва под вода вследствие на глобалното затопляне, дали палестинците ще получат независима държава или ще избухне бомба в Лондонското метро - всичко това зависи в решаваща степен от Вашингтон.

Предварителните избори в САЩ - според Ди Цайт" - са се превърнали в медийно събитие от сорта на световно първенство по някой от най-популярните спортни видове, създало чувство за общност между наблюдаващите го народи по света. Изданието смята, че това отчасти се дължи на потребността от универсална инстанция и авторитет, които да отговорят на потребностите на глобализирания 21-ви век. Генералният секретар на ООН е слаба фигура, а папата де факто е пастир само на християните и то не на всички. Няма ли да е страхотен шанс, ако американският президент поеме вакантната роля на водач и съзидател ? - пита се "ди Цайт"

Глобална е всъщност не само позицията на американски президент,

глобален е самият кандидат Барак Обама

- чернокож, с баща кениец, който като дете в продължение на 4 години е прекарал при втория си баща в Индонезия, където е ходил и на училище.

Не-западната част от човечеството, представена в Белия дом: това би означавало надежда за една постимпериална Америка и за една нова световна политика по вътрешните работи, в която Вашингтон не само участва навсякъде, но и обратното - се вслушва в по-голяма степен в останалите партньори.

Скептици обаче смятат, че любовта между Барак Обама и останалата част на света /в случай, че той стане президент, разбира се/ няма да е много продължителна. Европейците, които сега с удоволствие повтарят неговия предизборен лозунг "Да, ние можем", вероятно ще си имат работа с един президент, чието постмодерно политическо поведение звучи много по-европейско, отколкото обичайното за САЩ, който от друга страна обаче няма

абсолютно никакъв личен контакт с Европа.

А в Азия, където Буш даде благословията си за индийската атомна бомба и където не помрачи олимпийската радост със заплахи за бойкот на игрите, някой по-твърдолинеен републиканец вероятно ще се ползва с повече респект и симпатии, отколкото добряка - либерал и демократ Обама, независимо от цвета на кожата му.

Всъщност от властовото поведение и воените маниери на бъдещия президент на САЩ вероятно ще зависят много по-малко неща, отколкото от неговата икономическа и търговска политика. Основната опасност за отношението на Америка и целия Запад към останалият свят днес вече не е войната от сорта на иракската инвазия, а протекционизма: опитът на богатите страни, от страх пред конкуренцията на продукти и услуги, все повече и повече да се изолират от Третия свят. В САЩ все по-силно си пробива път

настроението срещу загубата на американски работни места

в полза на китайските фабрики или индийските кол-центрове. Тъкмо демократите, които уж се ползват със славата на по-интернационални и по-чувствителни към мизерията на останалите народи, подклаждат подобни настроения, за да печелят точки пред американските работници. Това обаче е пряка атака срещу интересите на Юга. Това е отказ да му се даде справедлив дял от полагаемото му се благосъстояние. За бъдещия образ на Америка и нейното ръководство това в крайна сметка ще играе много по-значима роля, отколкото мултикултурната биография на президента.

Подобно съдържание