1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Какво би означавало чернокож да управлява Белия дом?

След вълнуващата като криминале предизборна борба в САЩ, седмичникът "Ди Цайт" се пита, дали Барак Обама е подходящ като бъдещ "президент на света". Предлагаме Ви по-важното от публикацията.

default

Барак Обама

Американският Президент е президент на света, не просто защото е най-могъщият човек на земята, но и защото за стотици милиони хора по света, той играе по-важна роля, отколкото техните собствени управляващи. Дали Бангладеш потъва под вода вследствие на глобалното затопляне, дали палестинците ще получат независима държава или ще избухне бомба в Лондонското метро - всичко това зависи в решаваща степен от Вашингтон.

Предварителните избори в САЩ - според Ди Цайт" - са се превърнали в медийно събитие от сорта на световно първенство по някой от най-популярните спортни видове, създало чувство за общност между наблюдаващите го народи по света. Изданието смята, че това отчасти се дължи на потребността от универсална инстанция и авторитет, които да отговорят на потребностите на глобализирания 21-ви век. Генералният секретар на ООН е слаба фигура, а папата де факто е пастир само на християните и то не на всички. Няма ли да е страхотен шанс, ако американският президент поеме вакантната роля на водач и съзидател ? - пита се "ди Цайт"

Глобална е всъщност не само позицията на американски президент,

глобален е самият кандидат Барак Обама

- чернокож, с баща кениец, който като дете в продължение на 4 години е прекарал при втория си баща в Индонезия, където е ходил и на училище.

Не-западната част от човечеството, представена в Белия дом: това би означавало надежда за една постимпериална Америка и за една нова световна политика по вътрешните работи, в която Вашингтон не само участва навсякъде, но и обратното - се вслушва в по-голяма степен в останалите партньори.

Скептици обаче смятат, че любовта между Барак Обама и останалата част на света /в случай, че той стане президент, разбира се/ няма да е много продължителна. Европейците, които сега с удоволствие повтарят неговия предизборен лозунг "Да, ние можем", вероятно ще си имат работа с един президент, чието постмодерно политическо поведение звучи много по-европейско, отколкото обичайното за САЩ, който от друга страна обаче няма

абсолютно никакъв личен контакт с Европа.

А в Азия, където Буш даде благословията си за индийската атомна бомба и където не помрачи олимпийската радост със заплахи за бойкот на игрите, някой по-твърдолинеен републиканец вероятно ще се ползва с повече респект и симпатии, отколкото добряка - либерал и демократ Обама, независимо от цвета на кожата му.

Всъщност от властовото поведение и воените маниери на бъдещия президент на САЩ вероятно ще зависят много по-малко неща, отколкото от неговата икономическа и търговска политика. Основната опасност за отношението на Америка и целия Запад към останалият свят днес вече не е войната от сорта на иракската инвазия, а протекционизма: опитът на богатите страни, от страх пред конкуренцията на продукти и услуги, все повече и повече да се изолират от Третия свят. В САЩ все по-силно си пробива път

настроението срещу загубата на американски работни места

в полза на китайските фабрики или индийските кол-центрове. Тъкмо демократите, които уж се ползват със славата на по-интернационални и по-чувствителни към мизерията на останалите народи, подклаждат подобни настроения, за да печелят точки пред американските работници. Това обаче е пряка атака срещу интересите на Юга. Това е отказ да му се даде справедлив дял от полагаемото му се благосъстояние. За бъдещия образ на Америка и нейното ръководство това в крайна сметка ще играе много по-значима роля, отколкото мултикултурната биография на президента.