1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Какво беше положението на Българската православна църква през 2006 ?

Разговор на Бистра Узунова с швейцарския експерт по въпросите на православието д-р Хайнц Гщрайн.

default

Б. Узунова :

Как оценявате 2006 година, каква беше тя от гледна точка на БПЦ?

Гщрайн:

“Със сигурност може да се каже, че 2006 –та беше година на ново начало. През септември във Варна се състоя международен симпозиум и вселенска среща под мотото “България на път към бъдещето ”. БПЦ дълго време след демократичния обрат беше почти парализирана поради разцеплението. Днес то е повече или по-малко преодоляно. Алтернативната църква е почти отмряла. Но онова, в което тя обвиняваше патриаршеската църква - а именно - в неподвижностт, мудност , консервативизъм – от всичко това БПЦ успя да се освободи. Тя отбелязва нов напредък и развиждване и в манастирския живот . Вярно е, че в старите манастири като Рилския и Бачковския все още има много малко монаси, но вече има и множество млади общности от монаси и монахини, които правят отлично впечатление и които – вече поемат голям ангажимент в социалната сфера. По този начин за пръв път през тази година се удаде, известният български “Зографски мантастир” на Атон да се позапълни с монашески живот. Мисля, че в духовно- религиозен план 2006-та беше много добра година. Вярно, е че партиарх Максим беше изправен пред засилващи се здравословни проблеми, но в лицето на метрополита на Варна той има много добър заместник.”

Б. Узунова :

Имаше обаче и някои проблеми по отношение избора на митрополити. Нормална ли е тази борба за надмощия?

Гщрайн:

“Това е разбира се борба за надмощие, но тя се среща във всички църви – не само в православните. Винаги има личности и техни привърженици, които страстно се борят за високи постове . Спомнете си какво се случи тази есен в Кипър по време и преди избора на новия архиепископ. Тези неща не бива да се надценяват, защото подобни проблеми се случват и в най-добрите семейства.”

Б. Узунова :

Вие оценявате доста положително ставащото в БПЦ. Но директорът по вероизповеданията проф. Иван Желев казва, че няма друга православна църква, в която духовният живот да е по-слаб отколкото в българската...

Гщрайн:

“Да, това е отчасти вярно и днес,но все пак напредъкът, който беше постигнат е огромен. В България съществуваше феноменът, че и църквата по времето на комунизма се числеше към уважаваните национално-културни фактори на страната. Там нямаше сериозни преследвания и гонения на православието или поне не в по-късната фаза . Но това беше постигнато с цената на това, да се запази лицето , фасадата на Православната църква, докато отвътре тя беше страшно изпразнена от съдържание вследствие на комунистическата власт, в много по-голяма степен отколкото други православни църкви. Даже в Албания беше по-лесно – след Енвер Ходжа там на практика нямаше църква и можеше така да се каже на празно поле да се изгради нещо съвсем ново, докато в България трябваше първо да се срутят и разчистят развалините на старото, и това именно беше извършено през последните години.”

Б. Узунова :

Съществува ли днес гарантирана равнопоставеност между вероизповеданията в България ?

Гщрайн:

“От гледна точка на закона за вероизповеданията има известни поводи за критики. Но те се отнасят главно до неофициалните представители на православието – например по отношение на отцепниците от алтернативния Синод или по отношение на така наречените староверци – те иманно бяха доста явно дискриинирани. В много добри позиции са католиците – както римо-католиците, така и на тези по византийски ритуал. Същите впечатления имам и за мюсюлманите. Проблеми има по отношение на някои евангелиски групи – но не толкова методисти и баптисти, които съществуват в България още от 19-те век, а по-скоро групировки от Северна Америка и изобщо англосаксонското пространство, които много агресивно и и мисионерски проникват в България. Но това не е само проблем на България, а и на всички православни страни в реформа.”

Б. Узунова :

Папа Бенедикт 16-ти се прегърна с Вселенския партриарх Вартоломей в Истанбул, каква роля може да играе БПЦ в рамките на движението за вселенска църква?

Гщрайн:

“Българската църква със сигурност ще играе, а според мен тя и сега вече играе ролята на мост между Патриаршията в Истанбул и най-силната православна църква - Руската Патриаршия в Москва. Защото именно Руската църква в последно време се опитва да оспори на Партиаршията в Истанбул традиционната позиция на почетен предстоятел на православието в света. Българската църква има много добри исторически и традиционни контакти с Руската партриаршия, а след демократичните промени установи и много тесни контакти с патриаршията в Истанбул. Отношенията между София и Истанбул в продължение на дълги години бяха много обременени, поради това, че тамошният гръцки патриарх по национални причини не жеалеаеше да признае съществуването на българска православна църква. Днес обаче БПЦ има добри стари връзки с руското православие , както и добри нови контакти с Константинополската патриаршия. По време на последното ми посещение в София от мнозина чух, че тъкмо българското православие днес играе ключова роля за запазването на единството и съгласието в рамките на православния свят.”