1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Какви ще са последствията от обиколката на Джордж Буш в Южна Азия?

Удар за Пакистан и любов към Индия – така би могло да се опише накратко отношението на американския президент Джордж Буш към двете държави по време на обиколката му в Южна Азия. Какви ще са последствията от тази визита, пита в коментара си Томас Бертлайн.

Джордж Буш и Первез Мушараф

Джордж Буш и Первез Мушараф

Отношението на американския държавен глава Джордж Буш към Индия и Пакистан по време на обиколката му в Южна Азия бе демонстративно неравностойно. Към Индия той се отнесе като към световна сила, докато отношението към пакистанския му колега Первез Мушараф наподобяваше по-скоро на това към ученик, на когото трябва да се покаже що е демокрация и как би трябвало да функционира борбата срещу тероризма. Посещението на Джордж Буш напомня до голяма степен на визитата на предшественика му Бил Клинтън в региона през 2000-ната година. И тогава ставаше дума за белязано от взаимни ласки посещение в Индия и не дотам хармоничен престой в Пакистан. Този път обаче ситуацията е още по-сложна, тъй като превръщайки в реалност споразумението за сътрудничество с Индия в ядрената енергетика, Буш фактически призна страната за една от основните световни атомни сили. И това въпреки миналото, въпреки традициите, въпреки факта, че Щатите поддържат принципно по-добри отношения с Пакистан отколкото с Индия.

Удар за Пакистан и любов към Индия – това са еднозначните импулси след посещението на американския държавен глава в Южна Азия. Реакциите в Пакистан показват, че посланието е правилно разбрано. Въпреки изказаните дрюжелюбните слова американо-пакистанските отношения не се градят на взаимно доверие. СЩ се опасяват, че Исламабад не се бори с очакваната решителност срещу тероризма, а в самия Пакистан пък се шири все по-видима омраза срещу американците, които се смятат за основните врагове на мюсюлманския свят.

Пакистанският държавен глава генерал Мушараф играе при това доста опасна игра, правейки опити да се представи като единствения възможен противник на екстремистката заплаха, произлизаща от Пакистан. Това функционира обаче само в случай, че тази заплаха запази актуалността си, тоест борбата срещу екстремизма не бива да е чак толкова енергична и ефективна, че да го унищожи напълно. Това от една страна. От друга страна в страната се налага все повече впечатлението, че борбата срещу тероризма се води на първо място, за да се направи добро впечатление на СЩ, а не за да услужи на националните интереси. Това води дългосрочно погледнато до затвърдяване позициите на екстремистите, които се кичат не само с лаврите на мъченици, но и с тези на единствените истински демократи в страната.

От тази гледна точка призивът на Буш към Мушараф за затвърдяване на демократичните принципи е правилен и оправдан. Съмнително е обаче дали личност като Джордж Буш, която толерира подходите в базата Гуантанамо например, е в състояние да спечели доверието на пакистанците, представяйки се за адвокат на справедливостта и демокрацията. Вместо да насърчи Пакистан в амбициите му да бъде демократична, ориентирана към Запада държава, Буш преподреди окончателно приоритетите си в Южна Азия. Това накара пакистанските коментатори да се застъпят не само за повече независимост от САЩ, но и за приближаване към Китай. Нещо, което Буш надали е възнамерявал.

Подобно съдържание