1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Какви са реакциите на ЕС на драмата в Беслан и политиката на Путин ?

Само до преди седмица ситуацията в Брюксел беше коренно различна.

Външният комисар Крис Патън открито заявяваше, че президентските избори в Чечения не са били свободни и честни. И че ЕС ще положи усилия за предизвикването на истински избори в този регион. От петък по обяд обаче - откак по драматичен начин беше прекратена заложническата драма в Беслан, всеки намек за критика по отношение политиката на Москва изчезна. Говорителката на Крис Патън например направо заяви в отговор на журналистичски запитвания, че няма да прави оценки на начина, по който е била прекратена кризата в Беслан от респект пред траура по загиналите. Тя каза също, че е твърде нелепо, вината за трагедията да се търси у другиго, освен у тези, които са провели нападението. Европейската комисия рязко се разграничи изрази неодобрение и от силно критичните тонове спрямо поведението на Русия, изразени от печата във Франция, или Полша.

Колко чувствително реагира Москва, стана ясно в петък, когато предпазливите думи на холандския външен министър Бернард Бот бяха посрещнати на "нож" и приключени с привикване на холандския посланик в Москва. В началото на очертаващата се заложническа драма Бот беше изразил съчувствие към семействата на заложниците,както и към целия руски народ и правителство. След това обаче той беше казал, че за по-доброто разбиране на ставащото в Беслан, е нужно руските власти да предоставят повече информации, за да се подпомага взаимната борба срещу тероризма. Втората на част на това изречение - за взаимната борба срещу тероризма обаче беше отпаднала, а руснаците бяха интерпретирали първата част на изречението като настояване за проверка на ставащото и съмнение към официалната руска информация. Така набързо се стигна до дипломатически скандал.Дали реакцията на Москва не беше просто предупреждение към Брюксел, да не се меси в цялата работа? При това Бернард Бот и без друго беше проявил огромна дипломатическа предпазливост и се потивопостави на опитите на свои колеги от Балтийските държави, да се излезе с по- радикална и обширна декларация във връзка със събитията в Беслан. Новите членки на общността от Източна Европа -по обясними причини са значитеблно по-радикални в поведението си спрямо Москва отколкото са държавите от стария ЕС. Особено в Лондон, Париж и Берлин от известно време насам се полагат много усилия за добри контакти с Путин и се избягва всяка вероятност за влошаване на разбирателството. Германският външен министър Йошка Фишерв края на миналата седмица изрази твърде дипломатично и общо позиция по чеченския въпрос. Той каза:

Фишер:

Естествено, Чеченският конфликт може да бъде решен само с помощта на политическо решение. Много невинни хора се оказаха между двата фронта, а и от двете страни са правени тежки нарушения на човешките права."

В същото време Фишер добави, че ситуацията в Чечения била твърде комплексна и ако човек погледнел, какви възможности за решаване на окнфликта са възможни, това неминуемо щяло да му стане ясно.

Първият, който наруши европейското мълчание междувременно - беше финландският външен министър Ерки Тоумиоя. Според него поведението на властите в Русия във връзка с Беслан, дава повод за множество въпроси. А първата възможност тези въпроси да бъдат зададени, ще се удаде на срещата на външните министри в Брюксел в началото на идната седмица.