1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Какви са правомощията на държавата при изобличаването на престъпници?

Какви са правомощията на държавата при изобличаването на престъпници? Има ли тя право да прибягва при разследването към технически средства, които използват и престъпниците, макар и това да е в противовес с гражданските права? Тази дилема се разисква от край време, особено засилено след атентатите на 11 септември 2001-ва година в САЩ. Тази седмица Федералният съд се изказа в полза на гражданските права и пред

default

�звика с тази своя присъда нова дискусия по въпроса.

Терористите използват световната електронна мрежа като платформа за набиране на нови съмишленици и за планиране на атентати. Мрежи за детска порнография използавт интернет, за да разпространяват снимки и филми на малтретирани деца. Дясноекстремистки групировки се възползват от възможностите на интернет, за да пропагандират радикалните си възгледи. Онлайн-измамници използват техническите възможности, за да се докопат до парите на наивни потребители. Накратко казано – престъпниците се възползват от край време от неизмеримите технически възможности на световната електронна мрежа.

За разлика от следователите, които са длъжни да се съобрязават с редица правни ограничения и забрани. Тази седмица Федералният съд взе решение, кето регламентира точно правомощията на държавата при разследването на престъпления. Полицията и прокуратурата нямат право да правят онлайн-обиск на компютри, за да изобличат престъпници. От техническа гледна точка това би било възможно посредством специана програма за онлайн-шпионаж. Наказателно-процесуалният кодекс не предвижда обаче подобен метод на разследване, се казва в решението на Федералния съд. Претърсването на компютри не може да се сравнява с претърсването на жилища, се казва по-нататък в решението на съда, тъй като претърсването на жилища не се извършва тайно, а в повечето случаи дори след предупреждение. Следователите присъстват лично, както и потърпевшият, който може да се възползва от правото си на адвокатска защита. Федералният министър на правосъдието Бригите Цюприс приветства решението на Федералния съд.

“В днешно време претърсванията се извършват винаги открито, в присъствието на потърпевшия и неговия адвокат. Ако позволим тайния обиск на компютри, бихме нарушили тази система, която винаги досега е функционирала безупречно.”

Не на същото мнение е федералният министър на вътрешните работи. Волфганг Шойбле изисква да се предприемат известни промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които да позволят претърсването на компютри при определени условия.

“Мисля, че всички сме наясно, че се нуждаем от тази възможност. Ето защо пледирам за промяна в Наказателно-процесуалния кодекс, която да ни позволи да сме в крачка с времето, използвайки същите тези технически възможности, от които се възползват и преследваните от нас престъпници.”

Петер Шаар, пълномощник по въпросите за защита на информацията, е на мнение, че държавата не би трябвало да има такива правомощия. Той аргументира по следния начин:

“Ако действително разрешим извършването на т. нар. онлайн-обиск, бихме дали възможност за легализиринето на специални програми, които умишлено съдържат задна вратичка за тайното претърсване на компютри. От подобни задни вратички биха могли да се възползват обаче не само държавните служби, но и самите престъпници.”

Компютърният шпионаж представлява освен това посегателство върху частната сфера, тъй като в компютрите са запаметени множество лични информации. Тайното претърсване на компютри е според критиците посегателство, което е дори много по-интензивно от подслушването на телефонни разговори например.

И така с последното си решение Федералният съд възобнови спора доколко държавата има право да ограничава гражданските права при изобличаването на престъпници.