1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Какви са правата на задържаните за терористична дейност?

Четири години след терористичните удари от 11 септември, в средите на американското правителство изглежда започва процес на преосмисляне. Става дума за отношението към лицата, задържани по подозрение за терористична дейност. Вицепрезидентът Чейни, който е за твърдо отношение към всички подобни лица, явно все повече изпада в изолация.

default

Гуантанамо, нелегални чуждестранни лагери на ЦРУ, издевателства над затворници – списъкът на събитията, които нарушават имиджа на САЩ, е вече доста дълъг. Явно все повече уважавани американски сенатори и конгресмени , както и сътрудници на правителството започват да осъзнават този факт. Още преди някалко седмици Американският сенат прие с голямо мнозинство една добавка към бюджета по отбраната, чието одобрение е свързано с условието, задържаните от американската армия лица да не бъдат подлагани на жестокости, изтезания и унижения. Това условие не се хареса на Белия Дом, който заплаши с вето, макар че по същество става дума за нещо, което изцяло отговаря както на международното, така и на действащото американско право. И все пак настроенията изглежда се променят. В Американското външно министерство –в сътрудничество с Пентагона – в момента се разработва общ пакет от мерки, който да реши проблематиката за отношението към задържаните предполагаеми терористи и да го постави на нови основи - в унисон с международните договори, включително и с междуданордната конвенция за забрана на изтезанията. Само една – но затова пък доста високопоставена правителствена позиция – изразява яростно несъгласието си – вицепрезидентът Дик Чейни ,заедно с новияначалник на генералния щаб Дейвид Адингтън. От другата страна на барикадата в конфликта около правата на задържаните е външната министърка Кондолийза Райс. Съвсем няскоро тя прекъсна програмата на своето Канадско пътуване, за да се включи в поверителна видеоконференция с Чейни. Там външната министърка, която се ползва с голям авторитет , явно е успяла да получи уверението на Чейни, че нама да се взимат никакви решения във въпросната област без нейно знание. Чейни пък –на свой ред – неуморно лобира пред сенатори и други важни политически среди в Щатите за своята твърда линия на поведение спрямо задържаните за терористична дейност лица. Съвсем наскоро той целенасочено подчерта пред републикански сенатори, че единствено благодарение на агресивните методи на разпит на Халид шейх Мохамед, който от март 2003 година е държан на тайно място, са били извлечени ценни указания за борбата срещу тероризма. Но и в самия Пентагон явно тече процес на преосмисляне. Според информации на “Вашингтон Поуст” заместник-министърът на отбраната Гордън Инглънд също е стриктен привърженик на международните договори по отношение на задържаните, а една до момента непубликувана директива на министерството на отбраната – според “Ню Йорк Таймс” правела опит да очертае границите на допустимото по време на разпити. Съпротивата срещу това и в този случай идва от едно място – от вицепрезидента Чейни. Добре информирани кръгове във Вашингтон твърдят обаче, че неговата позиция все повече се оказва в изолация. Четири години след атентатите от 11 септември, мнозинството от американските управляващи изглежда започва да осъзнава нуждата от спазване на международните договори и конвенции за правата на задържаните.