1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Какви са възможните сценарии за признаване на косовската независимост?

През последните години се говореше толкова често за последна фаза в преговорите за косовския статут, че някои политици в Прищина вече не искат и да чуват за обещанията на Запада, свързани с предстоящата независимост

default

Демонстрация за независимостта на Косово

В понеделник завършва мандата на така наречената Тройка, в която влизат представители на ЕС, САЩ и Русия. Подготвения от нея доклад за Косово ще бъде обсъден от Съвета за сигурност на ООН на 19-ти декември. В доклада изненади не се очакват, защото разговорите между Беилград и Прищина свършиха така, както и почнаха преди четири месеца - без да се постигне единство. Белградски всекидневник цитира представителя на ЕС, германския дипломат Ишингер, който заявил, че са били обсъдени всички възможни модели за компромис между сърби и албанци. Само че нито един от тях не получил одобрението на двете страни едновременно.
Kosovo, Parlamentsgebäude in Prishtina

Парламентът в Косово

Страните от ЕС с близки позиции за независимостта на Косово

Зад кулисите по време на разговорите за Косово все пак беше постигнато единство, но не между сърби и албанци, а между държавите от ЕС. Ако не друго, европейските държави поне приближиха позициите си за това, как трябва да се процедира спрямо вече независимото на практика Косово, към което Белград продължава да предявява претенции. През първата половина на годината, когато стана ясно, че планът Ахтисари се е провалил, в много от външните министерства на ЕС все още не бяха осъзнали значението на въпроса за бъдещия статут на Косово. Пример за това беше Португалия, която тогава оглавяваше ЕС. Във външното министерство в Лисабон бяха оставили всичко в ръцете на Ахтисари, надявайки се, че той все пак ще стигне до някакаво решение. Едва със съживяването на Тройката у европейците се събуди и съзнанието за това, че решаването на въпроса за Косово, ще покаже способността на ЕС да води обща външна политика.

Въпросът е, не дали, а кога Западът би трябвало да признае независимостта на Косово.

Obst und Gemüsemarkt in Belgrad

Белград

В началото на идната година в Сърбия би трябвало да се проведат президентски избори. Двамата основни претенденти са сегашният президент, умереният Борис Тадич, който трудно съумява да се налага, и радикалният популист Томислав Николич. Той е начело на сръбската радикална партия, чиито лидер Шешел е изправен пред Хагския трибунал. Сръбските радикали образуват най-голямата фракция в парламента. Ако се стигне до признаване на косовската независимост преди края на президентските избори в Сърбия, то тогава Тадич, който се смята за прозападно ориентиран, не би могъл да има шанс за успех срещу популиста Николич. Ето защо Западът трябва да убеди косовския премиер Тачи, да изчака с обявяването на независимостта до края на изборите в Сърбия. Проблемът обаче е в това, че все още няма насрочена дата за президентските избори в Сърбия. Не случайно сърбският премиер Войслав Кощуница, който е и вътрешнополитически противник, и коалиционен партньор на Тадич отлага на няколко пъти обявяването на дата за изборите. Така той има в ръцете си средство за оказване на натиск спрямо Запада.

В самото Косово има политици, които не биха се стреснали от избора на националист за сръбски президент. Някои дори цинично казват, че най-голяма полза от това ще имат за косовските албанци. В такъв случай никой не би могъл да очаква от тях, че те все пак ще се съгласят да останат в границите на Сърбия.

Резолюция 1244 като основание за признаване на независимостта?

Президентските избори обаче не са единственият ориентир в отговора на въпроса, кое е най-удачното време за признаване на независимостта на Косово. Има няколко възможни сценария. Възможно е, разговорите в Съвета за сигурност да забоксуват. Например, ако Русия поиска по-нататъшни преговори за Косово и срещне отпора на западните държави. В тази фаза има няколко възможни изхода. След уговорка със Запада косовския парламент излиза с декларация за независимост, основаваща се на плана Ахтисари, който предвижда контролирана от ЕС независимост. Възможен е и варинатът , при който САЩ признават сравнително бързо независимата държава Косово. Следват ги някои други европейски държави, например Швейцария, и най-важните партньори в ЕС. Този акт би могъл да се интерпретира като "политическо решение", съдържащо се в резолюция 12 44 на ООН за Косово. На това мнение са поне повечето държави от ООН и някои от членовете на Съвета за сигурност. При това положение топката е в ръцете на генералния секретар на ООН. Той трябва да реши, дали да се съобрази с промененото положение в Косово и да покани страните от ЕС да поемат водещата роля при формирането на международното присъствие в Косово. Така резолюция 1244 ще се запази, навлизайки в последната си фаза. Тази резолюция цели политическо решение за Косово, но не уточнява, как би трябвало да се стигне до него. Ако то все пак бъде постигнато, в сила влиза преходна фаза от 120 дни, в която според плана Ахтисари администрацията на ООН в Косово прехвърля всички правомощия върху местната власт и и ръководената от ЕС международна мисия.

Подобно съдържание