1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Каква ти тук власт...

Един сериозно уважаван от мен човек тези дни говори глупости по повод бития „жълт” журналист. Говори за пълен диктат от държавата над медиите – това са уводните думи в следния коментар от Андрей Райчев.

default

Същият този уважаван от мен човек говори и за опити на новата ни ДС (ДАНС) да сложи интернет пространството (!) под контрол. Патетично съставя изречение за „кръвта на Стефанов, осветила истините” на нашия живот...

Истината е, че отвратителното, непростимо физическо насилие над въпросния журналист става на фона на несравнимо по-малко, но все пак също отвратителните му текстове, порочащи името на десетки и десетки хора. Уверен в своята безнаказаност, той се е увлякъл дотам, че е забравил обстоятелството, че Маймуняка ли, Папуняка ли, Мечката ли, Свинята ли, реагират на проблемите си винаги еднотипно:

Gewalt an Schulen Ein Schüler trägt vor der Rütli-Hauptschule im Berliner Problembezirk Neukölln eine Jacke, auf der zwei Pistolen abgebildet sind

бият, осакатяват, че и по-лошо

Камо ли, ако на казаната Свиня се е случило нещо, което всеки ден се случва на господата Първанов, Станишев, Костов, Сакскобургготски, Доган, Борисов – несправедливо, абсурдно, идиотско обвинение...

Каква власт, коя власт е взела под контрол медиите, а, г-н Лозанов? Медиите, които всеки ден пишат, че президентът е хванал трипер от 15-годишно момиче? Че премиерът е гей? Че лидерът на сините е откраднал милиарди? Че царят е лъжец и крадец? Че шефът на ДПС е шеф и на мафията? Че кметът на София е мутра?

Коя власт?!

Каква ти тук власт...

Безобразно и страшно е състоянието на нашите медии, особено на електронните. Никаква защита няма за честта и достойнството на управляващите (пък и изобщо на известните). Освен мълчанието.

Само се замислете над последното, любезни читателю. Докарали сме се дотам, че

Symbolbild Gewalt in der Schule

единственият начин да се защитиш, е да преглътнеш обидата

да изтриеш слюнката от лицето си, да се усмихнеш широко на клеветника, негодника, подлеца...

А от общо гледище, превръщането на пребития журналист в икона на свободата се вписва в една традиция. Гадна традиция.

Ако не ме лъже паметта, тя започна при г-н Жан Виденов. Последният – като премиер – беше участвал в народен празник, където се хванал на хоро. Не щеш ли на същия ден случайно загиват 14 войника, попаднали в бандитска престрелка. Медиите, говорящите глави, за часове създадоха у хората представата, че г-н Виденов е танцувал едва ли не от радост, че юношите са умрели...

И г-н Костов взе, че си позволи да се усъмни в пълната невинност на либийските ни „сестри”. Леле какъв шум настана! Изкараха го изверг, не просто виновен за арестите на медиците, а почти съучастник на Кадафи... (То и до ден днешен никой не смее да каже различно мнение по въпроса, задължително е да обичаме „нашите медици”...)

Demonstration für Pressefreiheit Türkei

Това вече е диктат, забрана

За цяла серия събития медиите, самото обществено мнение не допуска изказването на различна гледна точка. Просто нямаш право да кажеш, че според теб г-н Александър Божков не е крадец, а блестящ икономист. Забранено е, а обратното е „очевидно”: не го ли виждаш колко е дебел. (Нищо, че е оправдан на 10 процеса, той си е „Мистър 10 процента”!)

Откъде обаче се взе този разврат, тази всепозволеност? Отговорът е тъжен: българите и българските медии бяха обучени да мислят и говорят гадости за своите лидери от самите тези лидери! Които смъртно се обиждат един другиго; които говорят за противниците си само злобно, а за бившите си съюзници – още по-злобно.

Това е то: ум царува, ум робува. А в случая: патки пасе.

Тази публикация е съвместна с вестник „Труд”.

Други текстове от същия автор: www.raichev.org

За отзиви и коментари: a.raichev@gallup-bbss.com

Редакцията препоръчва