1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Каква роля играе външната политика на САЩ за предизборната борба?

През тази година външната политика е моторът на предизборната борба и то " най-арогантната, неспособна, безпардонна и идеологизирана външна политика от модерната история на нашата страна" - както винаги я нарича претендентът за поста Джон Кери. По-голямата част от света впрочем с удоволствие би помогнала при формулирането на свидетелството на Джордж Буш. 80% от германците желаят победа за Джон Кери, само 5 % от французите симпатизират на Буш, даже във Великобритания неговите превърженици са доста по-малко от половината. Подобна е и картината в Южна Америка или в Азия. Няма съмнение: настоящият американски президент е непопулярен както никой свой предшественик и всичкото това отрицание той печели благодарение на своята външна политика. Само че, нито германците , нито японците ще избират новия американски президент, макар и да са убедени, че смяната на поста във Вашингтон би била благотворна не само за тях, но и за самата Америка. Междувременно обаче е време да се припомни старата американска поговорка: Внимавай, какво си желаеш, защото то може и да се сбъдне! Няма нищо по-лесно от това да се критикува външната политика на Джордж Буш, но няма и нищо по-трудно от това, да се педложи алтернатива на Америка и на света. Политиката на Буш действително може да бъде окачествена като арогантна и идеологизирана, но даже и обещанията на Кери едва ли ще се понравят на света - или поне на онази част от света, която така и не желае да схване, какви тоталитарни заплахи крие новият терор. Ирак, Иран, Саудитска Арабия, Северна Корея... Бъдещият американски президент ще се изправи пред всички тези проблеми. Още по-непосредствено обаче той трябва да се съобразява с вътрешнополитическият климат в САЩ, който след 11 септември 2001 стана по-радикален и по-безкомпромисен. Изглежда твърде малко вероятно светът да преживее един променен Джордж Буш - нещо като втория Рейгън. По времето на втория си мандат Роналд Рейгън се превърна в далеч по-чувствителен външен политик. За подобно нещо обаче, на Буш му липсва подходящото обкръжение и вътрешната готовност. Ако бъде преизбран, много неща ще зависят от заемането на ключовите министерства. Дик Чейни обаче засега поне остава вицепрезидент, а неговото влияние над Буш е голямо.

Далеч повече възможности за спекулации предлага Джон Кери и перспективите му за президент. Преобладаващите мнения не дават обаче голямо основание за надежди. Кери като президент ще бъде привързан към каишката на вероятно доминиран от републиканците Конгрес - така както беше с Бил Клинтън и който се видя принуден да моделира важни външнополитически решения - като например протоколът от Киото за защитата на атмосферата от вредни вещества или създаването на Международния Наказателен Съд - под натиска на републиканците. Нещо повече : Този Кери изобщо не би изменил на линията на Буш, защото и той споделя стратегията за превантивните военнси удари и твърде бързо ще бъде принуден да установи, че слабосилната Европа е загубила стратегическото си значение за САЩ и има твърде ограничен принос за решаването на проблемите на света.

И въпреки това, би имало една решаваща разлика между двамата кандидати за поста: Кери е специализиран във външната политика, докато Буш - във вътрешната. Настоящият държавен глава не е научил, че американската сила може да бъде допълнително подчертана и легитимирана чрез поддръжката на съюзници. И преди всичко - никога не е учил, как да поиска успешно подобна поддръжка от другите. За разлика от него - още от детството си Кери е научен да гледа на Америка от вън - от Берлин, от Франция и Швейцария. През феврурари в предварителните кръгове на предизборната борба той заяви, че най-лошото ,което настоящият президент върши, е нежеланието му да си сътрудничи с други страни. Но, веднъж избран, Кери много бързо и лесно ще поиска подобно сътрудничество от останалите, така че внимавайте, какво си желаете: щом като болшинството германци, европейци и граждани на този свят предпочитат Кери за президент, те ще бъдат и принудени да изпълняват неговите молби. Тук идеологически мотивирани разногласия повече няма да помогнат.