1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Каква е същината на американската политическа система?

Днес в Бостън ще започне националния конгрес на Демократическата партия. На него сенатора Джон Кери официално ще бъде издигнат за кандидат за президент. Карен Фишер обяснява по какво се различават демократи и републиканци и каква е ролята на партиите в предизборната борба в СЩ:

Това е ирония на историята, защото тъкмо в СЩ са корените на модерните политически партии. При това основателите на страната са предупреждавали срещу изграждането на партии, защото това ще внесе разцепление в младата държава. По тази причина те не се споменават с нито една дума в конституцията.

И до днес американците не са поддръжници на многопартийна система. Две големи партии винаги са били достатъчно, но в течение на историята техните избиратели и имена са се променяли многократно. Последния така наречен риалайнмънт или рязка промяна става в края на 20-е години поради световната икономическа криза.

Оттогава е сегашната партийна констелация – от една страна Републиканската партия на Джордж Буш. Тази партия се разглежда в традицията на Абрахам Линкълн и се нарича Великата Стара партия. Републиканците поддържат най-старите американски ценности – индивидуализмът, пионерския дух, семейството и свободната инициатива. Те са скептично настроени спрямо държавата и нейния бюрократичен апарат.

От другата страна е Демократическата партия на Джон Кери, която се разглежда като партия на свободата и напредъка, като истински застъпник на демократичните основни ценности. За европейците винаги е смайващо, че въобще се говори за партии. АМериканските партии нямат нищо общо с европейските партии на общ светоглед и техните изцяло формализирани структури. В СЩ господства прагматизма.

Това значи, че партиите не са нищо повече от свободно сформирани съюзи, които управляват преди всичко на местно и регионално равнище. Целта им е да заемат колкото се може повече обществени постове. Партиите значи са преди всичко изборни съюзи. Като национални организации те се изявяват на всеки четири години, когато има президентски избори.

Въпреки тази свободна структура на национално равнище се очертават три ядра. Първо – председателят на партията или ”Нешъл чеърман”, който се назначава от кандидата за президент и се грижи за работата с медиите и за контактите с партийните организации на отделните щати. На второ място това е т.н.Национален комитет – нешънъл комитии, чиято задача е да подкрепя председателя. Комитетът се състои от делегати от всички щати, а на трето място е националния партиен конгрес или Нешънъл конвеншън.

Ако една американска партия обаче не енищо друго освен съюз с определена цел, кой тогава е нейн член? Много просто – човек е републиканец или демократ, когато каже, че е такъв. Няма партийни членски книжки, молби за приемане и месечен членски внос. Това естествено води до въпроса как се финансират партиите? В по-голямата си част от дарения, затова набирането на средства е един от важните стълбове на американската предизборна борба.

Изключение съставлява президентската кампания, за която кандидатът може да поиска и държавни субсидии. Който обаче поиска държавни субсидий трябва да приеме ограничение на разходите си по кампанията.

За много кандидати това означава, че е по-добре всичко да финансират частно, от дарения и собствен капитал и да останат независими. Значи, че който е богат вече има аванс. В сегашната предизборна борба това не играе роля, защото и двамата кандидати, както и техните заместници са много заможни. Според оценките общото състояние на господата Буш, Чейни, Кери и Едуардс възлиза на около два милиарда долара.