1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Каква да е бъдещата роля на НАТО?

Когато беше създаден НАТО преди повече от половин век, алиансът гарантираше сигурността на Европа и Северна Америка. След края на студената война обаче нещата се промениха. Днес войски на НАТО има на три различни континента. Някои държави-членки даже настояват, обхватът на задачите да бъде допълнително разширен.

Генералният секретар на НАТО пледира за това, НАТО да стане по-политическа организация.

Генералният секретар на НАТО пледира за това, НАТО да стане по-политическа организация.

Американската посланичка в НАТО Виктория Нюлънд от месеци насам при всеки удобен повод повтаря, че НАТО трябва да стане по-глобална организация. Непосредствено преди Мюнхенската конференция по проблемите на сигурността тя за пореден път заяви, че НАТО трябва да бъде в състояние да изпраща войските си в най-отдалечената точка на света, когато интересите на алианса го изискват. Вижданията в отделните страни-членки обаче са доста различни. Великобритания и Холандия са за това, алиансът да действа навсякъде по света, включително в Африка и в Азия, но съвместно с регионални партньори. Британският министър на отбраната Райд обаче не смята за желателно онова, което посланик Нюлънд или американския министър на отбраната Ръмсфелд смятат за нужно. Френската министърка на отбраната Мишел Алио-Мари пък изцяло се противопоставя на американските представи. Има и други европейски държави със сходни позиции, които биха предпочели, отбраната да се концентрира над изконните интереси на общността. Към тях освен отбраната на националните граници спада например помощта, оказвана за Афганистан, но не и акции в Конго да речем. Разликата пояснява генералния секретар на НАТО : Яп де Хоп Схефер:

Схефер:

“Трябва да се погрижим за това, НАТО да има повече теми в дневния си ред – редно е например обширно да дискутираме тероризма, заплахите, произлизащи от него, както и големите зависимости, свързани с това явление. Мисля, че НАТО като цяло трябва да стане по-политическа организация.”

Реформите в НАТО – както политическите, така и военните - е предвидено да завършат до идната есен – до следващата среща на върха през ноември в Рига. До тогава НАТО предстои да дискутира по бъдещите си задачи и евентуалния прием на нови членове. В момента алиансът има 26 северноамерикански и европейски членове. Бъдещото членство на нови страни като например Грузия или Украйна също ще бъде принципно възможно – заяви генералният секретар:

Схефер:

“Вратата остава отворена за всички демокрации в Европа, които отговарят на изискванията. Ние подкрепяме президента Юшченко в неговите усилия да приобщи Украйна към евро-атлантическото пространство”.

НАТО поддържа партньорски взаимоотношения с редица страни от региона на Персийския залив. В програмата “Партньорство за мир” са включени централноазиатските държави, както и Финландия, Австрия и някои балкански страни. Русия пък има привилегировано партньорство с алианса в рамките на специално създадения двустранен Съвет. Що се отнася до бъдещите задачи на алианса и реформите, които да го направят по-дееспособен, заместник-генералният секретар на НАТО по плановите въпроси Джон Колстън ги обяснява по следния начин:

Колстън:

“ Светът се променя и това означава, че и ние трябва да се променяме с него. Трябва да сме сигурни, че сме добре подготвени за предизвикателствата на днешното и бъдещо време, че сме достатъчно гъвкави, за да гарантираме нашата сигурност, без значение, какви опасности възникнат в бъдещо време”.

Един от важните проблеми, който предстои да бъде дискутиран в бъдеще, засяга въпроса, дали алиансът да има право да изисква от ООН резолюции по важни въпроси – като например в атомния спор с Иран.

Подобно съдържание