1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Кадифената революция.

Коментар от Миодраг Сорич

По всичко изглежда, че съдбата на досегашния президент на Грузия Едуард Шеварнадзе е решена. Той загуби властта си. Въпросът дали веднага или по-късно той ще пододе оставка е от торстепенно значение. В Грузия една ера си отива. Шеварнадзе прецени погрешно политическата ситуация. Народът на Грузия иска ново начало, без Шеварнадзе и неговия клан, безсрамно обогатил се през изминалите годиини. Президентът подцени и политическите си противници. На тях им се удаде да мобилизират масите. С развети знамена хората щурмуваха парламента и прогониха омразния президент заедно с охраната му. Телевизионните канали разпространиха кадрите по цял свят. Шеварнадзе можеше да си спести това унижение. Не само грузинците, но и мнозина на Запад биха му пожелали по-достойно оттегляне. Той беше всъщност човекът, който през 1992 година, спаси страната от гражданска война. На Запад мнозина си спомнят за ролята на Шеварнадзе за обединението на Германия и на студената война. Шеварнадзе написа политическа история през живота си. Болезнено е да се гледа, как сега той се е вкопчил във властта, как безпомощно апелира към силите за сигурност да прекратят "държавния преврат на опозицията" както той нарича събитията. В момента Грузия най-малко се нуждае от намеса на армията. До момента "кадифената революция" както я нарича опозицията преминава без насилие, тъй като армията и полицията се въздържат от намеса. Дано това остане така. По площадите на Грузия стотици хиляди демонстрираха малко преди разпадането на СССР, като настояваха за демокрация и независимост на страната си. Тогава съветските сили за сигурност реагираха брутално . Използуваха дори боен газ срещу демонстрантите. Мнозина загинаха. До ден днешен тези спомени са травма за грузинците. Възможно е и това да е причина, войниците да не реагират и протестите да преминават мирно. Какво ще стане занапред с Грузия? Новият параламент все още не е учреден.Председател на парламента беше Нино Буршанадзе, която се обяви за президент. Конституцията предвижда такъв вариант, в случай, че президентът Шеварнадзе не е в състояние повече да изпълнява длъжността си. Нино Буршанадзе е опитен и съзнаващ отговорността политик. Тя не е луда глава като Михаил Саакашвили, който се опитва с популистки лозунги да обедини хората около себе си. Най-добре би било, ако Шеварнадзе и опозицията се споразумеят за една смяна на властта по демократичен път. До там още не се е стигнало обаче. Правителствата в Москва и Вашингтон внимателно наблюдават развитието в Кавказ. И Русия и Америка имат стратегически интереси в региона. Преди всичко става дума за каспийския нефт, или по-точно за нефтопроводите, които транспортират черното злато на Запад. Руснаците държат нефтопроводите да преминават през тяхна територия, докато Америка иска на всяка цена да предотврати подобно развитие. Американците строят петролопровод през Азърбайджан и Грузия, който стига до Турция. В новото издание на голямата игра, която преди сто години се играеше м-у Русия и Великобритания за влияние в Средния Изток, Шеварнадзе застана на страната на Америка. Москва не му прости това. Русия поддържаше сепаратистите в Грузия, така че страната под управлението на Шеварнадзе не можа да се успокои. По всичко изглежда, че сега именно тази подкрепа ще се окаже пагулбна за държавния глава.