1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Йошка Фишер се раздели с активната политика

Без него партията на зелените в Германия никога нямаше да постигне онова, което постигна.

default

Колко ли пъти през изминалите години той не заявяваше кокетно, че ще се откаже от политиката и въпреки това беше ясно, че става дума за човек в лошо настроение, който се опитва да свикне с мисълта за отказ, макар да е ясно, че това е последното, което желае. Толкова по- трудно беше да си представи човек, че подобен отказ ще му се удаде някой ден. Ето че сега успя. Изненадващо непретенциозно и с малко носталгия тоя обяви политическата си роля за приключена и се сбогува с молбата, занапред да зачитат неговото ново статукво на частно лице. Начинът, по който един от най-впечатляващите и влиятелни политици на републиката напуска политическата сцена, е впечатлявяващ с своята съзнателно търсена незабележимост. Всъщност раздялата му и без друго е обяснима: Политикът Йошка Фишер не желаеше нищо друго освен да е политик и то толкова силен, че да впечатлява, да внушава страх и респект, да увлича или да кара да приемат и да се подчиняват на неговата политическа линия. Това той постигаше по най-различни начини – с чар, със заплахи, с хумор, а понякога дори и с аргументи. Цялата личност обаче беше като че ли фокусирана само върху това, да налага волята си.

Също като у Херберт Веенер – другият голям политик, с налагащо се влияние от времето на следвоенния период, така и при Фишер – цялата енергия беше насочена към осъществяването на проект на властта. Също както Венер искаше да докара своята партия на власт и да я задържи там, така Фишер желаеше същото за зелените и го реализира. На финала Фишер отново потвърди гордостта си от седемте години, в които управляваше червено-зелената коалиция, както и от постигнатото през този период : “обновяването на социалната държава, външната политика, политиката за защита на потребителите. Имаше обаче и едно друго израчение, което прозвуча още по- интересно. “Не съм така устроен, че да администрирам успеха” – заяви той. Само не издаде, кога по времето на седемгодишния мандат на управление на социалдемократи и зелени – за пръв път му е дошла тази мисъл. Отговорът обаче би трябвало да е част от равносметката на това управление. В писането на тази равносметка – Фишер – все пак има намерение да се намеси. Него все още го занимава решението на Шрьодер, да предизвика предсрочни избори, с които на практика прекрати червено-зеленото управление. Даже и днес, политическият пенсионер Фишер все още не е в състояние да се дистанцира дотам за да каже, че дръзко ускорения край на неговия политически проект не го е развълнувал особено.

Без него партията на зелените никога нямаше да постигна онова, което постигна. Тази общоизвестна истина върви обаче ръка за ръка с една друга която гласи, те още дълго няма да се справят с последствията от слизането на Фишер от политическата сцена. На раздяла той им припомни още веднъж да не забравят въпроса за властта. Това е също логично за него, макар че Фишер вече няма да може да допринесе за следващия проект за власт. Според него – по всяка вероятност – ще става дума за тройна коалиция. Това е всичко, което издаде възрастният господин, който оттук нататък вече символизира част от партийната история на “зелените”.