1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Йошка Фишер – портрет

Политическата кариера и политическият профил на германския външен министър.

default

Само до преди два месеца допитванията го сочеха като най-популярния политик във Федералната република. Междувременно Йошка Фишер слезе на четвърто място в германския политически барометър и то тъкмо в седмицата, когато отбеляза почти рекордно дълга служба на поста външен министър. Близо шест години и половина от октомври 1998, когато поема този пост – наистина, по-малко от “несменяемия” Геншер, но несъмнено повече от предшествениците Кинкел и Брентано. Ще дочака ли Йошка Фишер “третия мандат на червено-зелената коалиция”, както сам окачестви политическите си надежди за близкото бъдеще? В момента това изглежда съмнително – спадането на политическия барометър е пряко следствие от скандала с облекчения режим за издаване на входни визи за Германия и отговорността на германския външен министър за този скандал. “Нямам какво да крия, заяви Фишер, ако са допуснати грешки, те ще бъдат поправени”. Но и след показанията, които той даде в понеделник пред разследващата случая парламентарна комисия, опозицията продължава да настоява за оставката му. Противниците на германския външен министър го упрекват, че облекченият визов режим е улеснил получаването на визи от криминално проявени лица и масови злоупотреби от хора, търсещи нелегално работа в Германия и Европейския съюз. Привържениците му на свой ред изтъкват огромния международен авторитет и заслугите на Фишер, както и факта, че през 2003 г. облекченият визов режим е отменен по негово настояване.

“Думите, съпътстващи драмата на Фишер, са арогантност, високомерие, наставничество”, писа тези дни един германски публицист. В германския печат, също тези дни, бяха публикувани обаче и други оценки, например за безспорния професионализъм на външния министър или още за “човешките неволи на една личност, която в името на доброто, истината и справедливостта е принудена да гледа в очите лошотията и да й се противопоставя”. Че Йозеф Мартин Фишер, роден през 1948 г. в семейство на германци от унгарски произход, студентски бунтар, поклонник на философа Адорно и участник в улични сблъсъци и антивоенни демонстрации, години по-късно загърбил радикалните политически групировки и присъединил се през 1982 г. към партията на зелените, провокира и разделя мненията, сочи не само младежкото му минало. Предизвикателна е и политическата му кариера, започнала през 80-те години с влизането на партията на Зелените в Бундестага и депутатско място за него, открояваща ако не бунтарство, то неконформизъм включително с легендарните “маратонки”, които Фишер не сваля при клетвата си като министър на околната среда и енергетиката в провинция Хесен; кариера, кулминирала на изборите за Бундестаг през 1998 година, когато е избран за вице-канцлер и министър на външните работи. Покрай тази колкото изненадваща, толкова и небезконфликтна кариера – няколко оспорвани книги, публикувани сякаш в промеждутъците на политическия делник. И четири брака – небезпроблемна страна от частния живот на Фишер, който често бива конфронтиран с въпроса как се съчетава това със строгото му религиозно възпитание на католик. Може би по-интересно е обаче да си запитаме дали като вярващ католик, който между другото приветства избора на Бенедикт XVI, Фишер би направил кариера в католическата църква? Едва ли – по същата причина, по която вероятно не би направил кариера и в социалдемократическата партия; биха му попречили йерархията и дисциплината. Към тях Йошка Фишер не изпитва афинитет.

Представя ли той изобщо нещо друго, освен самия себе си? Е ли политик в класическия смисъл на думата, чието значение може да бъде преценявано според конкретните му политически успехи? От времето на Вили Бранд насам не е имало друг германски политик, освен Фишер, който и в страната, и извън нея да излъчва аурата на морална изключителност, да е един вид синоним на нова, по-добра, демократична и хуманистична Германия. Славата на Бранд обаче се гради на исторически успех: на политиката на помирението с Източна Европа. Трудно е, поне засега, да се посочи трайния политически успех, който би причислил Йошка Фишер към големите световни политици.

Самият той обича да се представя като визионер, който черпи идеи от историческата си далновидност. Често го определят като “ученик на Хабермас”. Той обаче е не толкова интелектуалец, колкото политик с верен инстинкт, който благодарение на пъргавия ум и духовната си възприемчивост винаги съумява да се възползва от готовите идеи, за да ги внедри в дадено назряващо развитие и да открои в него политическия маршрут. Ще преобърне ли последният скандал политическата му кариера? Оставките не следват морален или държавно-политически закон, те зависят от силата на политика. Политик, който се чувства силен в името на някаква цел, не си подава току-така оставката.