1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Историята на една плесница

В Германия я познават предимно като жената, зашлевила шамар на канцлера. Но тя е много повече от това - Беате Кларсфелд посвещава живота си на издирването на укрили се нацистки престъпници. Ето нейната история:

"Публично ще ударя шамар на канцлера Кизингер" - младата журналистка Беате Кларсфелд изрича тези думи през май 1968-ма пред студентите на Техническия университет в Берлин. Тя и съпругът й Серж Кларсфелд са се постветили на задачата да издирват укрили се нацистки престъпници. Ангажиментът им започва с проучване, посветено на тогавашния германски канцлер Курт Георг Кизингер.

През 1967-ма Беате Кларсфелд публикува три статии във френския ляволиберален вестник "Комбат", в които остро критикува Кизингер: "Той е поставил целия си интелект в услуга на националсоциалистите. При това е знаел много добре какво се е случвало - както на бойното поле, така и в лагерите на смъртта".

"Нацист такъв, подай си оставката!"

По времето на националсоциализма Кизингер е член на Националсоциалистическата работническа партия /НСДАП/. Работи във външното министерство, а по-късно се издига до заместник-ръководител на медийния отдел. След края на войната съдът го оневинява, а през 1966 година Кизингер е избран за федерален канцлер. Беате Кларсфелд не може да се примири с мисълта, че бивш националсоциалист е канцлер на Германия. След публикуването на критичните й статии за Кизингер, тя губи работата си като секретарка в едно германо-френско дружество за младежки обмен. "Уволниха ме, защото казах по адрес на един нацист, че е нацист", казва не без ирония Беате Кларсфелд.

Beate Klarsfeld 1986

Беате Кларсфелд през 1986 година

Уволнението не я спира - заедно с мъжа си Серж тя продължава да изследва нацисткото минало на Кизингер. Изпраща дори събраните документи на няколко германски депутати и журналисти. За съжаление - без последствия. Те не реагират по никакъв начин, а ако някой все пак си прави труда да й отговори, текстът е приблизително следният: "Уважаема госпожо Кларсфелд, припомняме Ви, че федералният канцлер е демократично избран. Какво искате в такъв случай?".

Така и не се стига до публичен дебат за нацисткото минало на Кизингер. Без последствия остава и акцията от 2 април 1968-ма, когато Беате Кларсфелд се провиква от трубуната за зрители в Бундестага: "Кизингер, нацист такъв, подай си оставката!". След тези нейни думи канцлерът просто прекъсва за кратко речта си, а Кларсфелд е изведена от служителите на реда. Нищо повече. Тогава на Беате й става ясно, че трябва да измисли някаква по-впечатляваща акция. И така решава да зашлеви на Кизингер шамар - при това публично.

"Той ми отвори очите"

Половин година по-късно, на 7 ноември 1968-ма, Беате Кларсфелд успява да влезе в Берлинския конгресен център, където християндемократите провеждат своя партиен конгрес. Именно там Беате Кларсфелд удря шамар на канцлера Кизингер. Постъпката й я превръща в световна знаменитост. Макар че още същия ден е осъдена на една година затвор, тя така и не отива зад решетките. Наказанието е променено в условна присъда. Самата Кларсфелд казва: "Това беше един символичен акт на младото поколение - тоест, децата на нацистите срещу бащите нацисти".

Portrait Alt-Bundeskanzler Kurt Georg Kiesinger

Канцлерът Курт Георг Кизингер

Беате Аугусте Кюнцел, както е моминското й име, е родена в Берлин през 1939 година. От 1960-та тя живее във Франция. Там се запознава със съпруга си Серж Кларсфелд, за когото казва: "Той ми отвори очите". Серж Кларсфелд, който е евреин, й разказва как в детските си години в Ница едва успява да се спаси от нацистите. Баща му Арно Кларсфелд е депортиран в Аушвиц, където е убит.

Докато живее в родината си Германия, Беате не знае почти нищо за нацизма - поради простата причина, че по това време нацисткото минало на Германия е все още тема табу. Беате Кларсферлд узнава истината за Холокоста едва в Париж. "Не се чувствах виновна, защото престъпленията са били извършени от поколението на моите родители, но все пак бях убедена, че съм длъжна да предприема нещо", казва тя.

Прави го заедно със съпруга си Серж: двамата издирват и събират документи за вината на националсоциалистическите престъпници. Въз основа на тези данни се стига до редица присъди срещу нацистки военнопрестъпници. Благодарение на разкритията на Беате и Серж е осъден и бившият шеф на Гестапо в Лион Клаус Барби. Той е смятан за един от най-бруталните нацистки военнопрестъпници - отговорен е за депортацията на много еврейски деца-сираци. След войната се укрива в Боливия. Семейство Кларсфелд попада на следите му още в началото на 1970-те години, но едва през 1983-та той е екстрадиран във Франция, където в крайна сметка получава доживотна присъда. Друга заслуга на семейство Кларсфелд е разкриването на хауптщурмфюрера от СС Алоис Брунер, организирал депортирането на десетки хиляди евреи в лагерите на смъртта. Това разкритие остава обаче без последствия, тъй като Сирия, която осигурява на Брунер пожизнено убежище, отказва да го екстрадира.

Човекът, депортирал 76 хиляди евреи

През 1971 година Беате и Серж предприемат нов удар: те правят опит да отвлекат германеца Курт Лишка - бивш директор на полицията в обсадения от нацистите Париж. Целта на Беате и Серж е да го предадат на Франция, където Лишка е осъден задочно за депортациите на близо 76 хиляди евреи. Екстрадирането на германски гражданин се оказва обаче невъзможно поради действащото по онова време германско законодателство. В родината си Лишка се чувства толкова сигурен, че живее в Кьолн под собственото си име. Опитът за отвличане се проваля, Лишка си остава на свобода, а Беате Кларсфелд отива за пет седмици в затвора. Едва след промяната на законодателството Курт Лишка е изправен пред германски съд, който през 1980 година го осъжда на 10 години затвор.

Prozess SS-Sturmbannführer Kurt Lischka

Кьолн, 1979 година: Курт Лишка на подсъдимата скамейка

Беате Кларсфелд винаги е твърдяла, че акциите й не са били планирани като актове на отмъщение. Тя е била ръководена от стремежа си към справедливост и от желанието да се отдаде почит на жертвите на националсоциализма. Беате Кларсфелд не иска да я наричат "ловец на нацисти": "Изобщо даже не беше нужно да ги издирваме - те си живееха необезпокоявано в Германия", пояснява тя.

Смелостта и ангажиментът на Беате Кларсфелд намират признание по цял свят. Франция я удостоява с три държавни отличия, Израел ѝ присъжда медал за храброст, а през 2012 година германската левица я номинира за президентския пост. Беате Кларсфелд посвещава живота си на най-тъмните страници от германската история. Но и до днес мнозина германци я помнят единствено като жената, зашлевила шамар на канцлера.

Редакцията препоръчва