1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Исторически ли е Христос?

Дискусите и научните спорове за историчността на Христос – Коментар от Явор Дачков

default

Учителка на дъщерята на моя позната казала в учебен час, че християнството се основава на една красива легенда и че Христос е митична, измислена фигура. Предполагам, че подобно мнение е преобладаващо, но искам да обърна вниманието ви на мястото от което то идва. Учителската катедра. Т.е. мнението е превърнато в наука, която се преподава като научно знание. Ето това е интересното в случая. То не предизвиква скандал, защото повечето от българските деца и техните родители никога не са чували нещо друго по въпроса. Скандал би предизвикало мнението на някой учител, че законите от математиката и физиката, открити от Блез Паскал всъщност са негова собствена измишльотина, която няма нищо общо с реалността. В никакъв случай не искам думите ми да бъдат схващани като упрек или критика. Напротив – мисля, че подобни неща могат да провокират много полезен разговор и пред Бъдни вечер реших да се възползвам от тази възможност. Нека се замислим над думите на учителката. Какъв урок е преподала тя. Извън научната страна на въпроса за историчността на Иисус Христос нейното послание е следното – От две хиляди години една голяма част от човечеството се държи инфантилно и глупаво, защото поне няколко пъти в годината чества една измислица. Вярно, красива измислица, но все пак измислица. Ако отидем още по далеч ще трябва да кажем, че от две хиляди години християните съвсем съзнателно се самозалъгват, затваряйки си очите и ушите за истината, а тя е, че на Рождество Христово и на Възкресение Христово те се поздравяват с една лъжа. Най-грандиозната лъжа в историята, която при това е създала най-напредналата модерна цивилизация. При това хората, които съставляват тази цивилизация и които минават за изключително прагматични реалисти продължават да се държат като идиоти по отношение на тази лъжа и да я поддържат с упоритостта на невменяеми. Между милиардите от подобни невменяеми има имена, които просто шокират със своята шизофрения. Едно от тях е споменатия Паскал. Човек, направил толкова много за науката, открил толкова много неща, които помогнали на цялото човечество в прогресивния му път се оказва отчайващо наивен и глупав по отношение на Христос. От една страна той е измислил първата сметачна машина / нещо като пра пра пра дядото на днешния компютър/, а от друга написва една от най-горещите и силни апологии на християнството. Неговите „Мисли” си остават класика и се изучават в университетите. Друг подобен „луд” е и Бах. Той написва с математическа прецизност най-красивата музика в историята на човечеството, а 80 % от нея са посветени на споменатата „измислица”. Самият Бах е бил дълбоко религиозен християнин, оставил най-дълбоките и красиви произведения за Рождество Христово и Страданията Христови. Освен това е писал в чест на измислицата по една меса седмично, както и още стотици кантати…Ами Достоевски, който толкова тънко описва лъжата и самозалъгването у своите герои. С такъв прозорлив за душата на другите ум да се остави да повярва на една легенда, която буквално го обсебва. Можем да продължим с изреждането на имена и нито ден, нито два ще ни стигнат, за да ги изредим. Струва ми се, че те са по-доброто опровержение на думите на учителката, отколкото цитати от римски историографи, документи, папируси и свидетелства, които недвусмислено доказват историчността на Христос. Впрочем научния спор за тази историчност е преодолян още преди век и половина. Но не това е важното. Важен е основния принцип на християнската вяра, а тя е вяра в истината. Не в измислици, нито в приказки за възрастни деца, нито в митове и легенди, а именно във факти, които са останали неопровергани вече две хиляди години. Християнската вяра се основава на исторически факти – Раждането на Христос и Неговото Възкресение. Много често обаче е по- трудно да повярваш в очевидността и реалността и да жертваш собствените си представи за нещата. Така е постъпила и споменатата учителка. Преподала е своята представа за наука, пренебрегвайки лекомислено двехилядолетен опит, който поколения наред са ни оставяли като безценно наследство. Това изглежда е една от драмите на съвременния човек, но да не се отклоняваме. Искам да кажа, че ако не сте прекалено упорити да смятате себе си за по-умни и по-големи реалисти от споменатите именити и милиардите анонимни християни, тези дни ще се поздравите като тях с „Честито Рождество Христово”.