1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Испанското правителство и неговата популярност

Макар икономиката и държавните финанси на Испания да са в добър ред, популярността на социалиста – премиер Сапатеро, продължава да намалява. Предлагаме ви анализ на швейцарския вестник “Нойе Цюрхер Цайтунг”.

Популярността на социалиста - премиер Сапатеро намалява

Популярността на социалиста - премиер Сапатеро намалява

Резултатите от социологическите допитвания в последно време създадоха напрежение в двореца Монклоа – където се помещава седалището на испанското правителство. В рамките на една година, делът на хората, които оценяват работата на социалистическото правителство положително, е намалял от 59 на 47%. За пръв път популярността на премиера Сапатеро е спаднала до едно критично ниско мнозинство. Дългият период на благосклонно отношение към новото правителство, започнал след атентатите в Мадрид и изненадващата победа на изборите през март 2004, явно е окончателно приключил. Консервативната опозиция бързо поведе курс на твърда конфронтация срещу правителството, чийто апогей бе достигнат в няколко масови демонстрации срещу политиката на социалистите и ожесточените словесни престрелки между премиера Сапатеро и водачът на консервативната “Партидо Популар” Мариано Рахой. Относителна утеха за социалистите е факта, че консерваторите продължават да получават лоша оценка и от гледна точка на повечето испанци - засега поне - те не представляват алтернатива за управлението на страната. Правителството на социалистите обаче се оказа под натиск във връзка с дългите спорове около реформирането на автономния статут на Каталония. Тъй като Сапатеро в продължение на дълго време отлагаше провеждането на нужните реформи в статута на регионите, все по-агресивните искания за автономия събудиха впечатлението, че регионалистите са тези, които диктуват играта и че единството на испанската държава е поставено на карта. В последно време испанското правителство се разбърза да реши този проблем като еднозначно дефинира своето виждане относно границите на компетентност на отделните региони, най-вече във фискалната сфера, и категорично отхвърли възможността за някакво приоритетно положение на Каталония или за изравняването на статута на провинцията с този на испанската държава. В този случай социалистическото правителство застава в ролята на пазител на целостта на испанската държава. Каквото и да е решението на каталонския въпрос, от него премиерът Сапатеро се надява да извлече повече популярност. В кабинета са отпимисти и по отношение на друг хроничен проблем – въпросът за баските. Този оптимизъм почива на политическото развитие в там. От една страна има надежда, че партията Батасуна – политическата ръка на ЕТА – очаква добри изборни шансове и ще се опитва да прекрати насилието за да напусне сферата на нелегалността. От друга страна социалистите и баските националисти междувременно сближиха позициите си. Говори се за един единодушно одобрен регионален проект за бъдещето, в рамките на който страната на баските да получи максимум самостоятелност в рамките на испанската конституция, и което да сложи край на тероризма. Ако на Сапатеро се удаде да разсече гордиевият възел на баския проблем, социалистите със сигурност ще могат да очакват нов изборен успех /този път може би дори абсолютно мнозинство/ на изборите през 2008 година. Като свой успех сегашното правителство отбелязва и временното смекчаване на проблемите на нелегалната имиграция, както и легализирането и интеграцията на близо 700 000 чуждестранни граждани в пазара на труда и социалното осигуряване. През идната година правителството смята да подобри още повече досегашната си равносметка с нови социални реформи, засягащи равнопоставеността на мъжа и жената в професионалния живот, както и социалната защита на възрастни и хронично болни. В областта на външната политика Сапатеро изпълни обещанието си и върна испанските войници от Ирак. Независимо от испанския ангажимент в Афганистан, отношението към американците обаче така и не се подобри. С оглед на намаляващата поптулярност на президента Буш в самата Америка обаче, това едва ли представлвява сериозна грижа за Сапатеро. От финансовия покер в рамките на ЕС испанският премиер - противно на очакванията - не излезе като губещ. До 2013 година Испания ще си остане страна, която получава от ЕС повече отколкото плаща – а подобно нещо далеч не се разбира от само себе си. Защото икономическото положение на Испания е цветущо. Сапатеро изненада с новината, че държавният бюджет за 2005 няма да е – както се очакваше – в лек минус, а приключва с плюс от един процент от БВП. Това е резултат, какъвто не е имало в последните 27 години на демокрация в Испания. Този успех се дължи не на икономии и съкращения, колкото на добрата конюнктура и ниската безработица. Дали обаче социалистите ще съумеят мъдро да управляват оттук нататък, предстои да се види, още повече, че под повърхността на испанския икономически бум си личат последиците от относително високата инфлация, ниската производителност на труда и големия външнотърговски дефицит.