1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Испания: тъжната истина

Скръбта сплоти разединените испанци. Но за кратко. Кампанията за независимост на Каталуния отново върви с пълна сила. Сепаратистите възхваляват суверенитета като панацея, дори в борбата срещу тероризма. А това е опасно.

Коментар на Ханс-Кристиан Рьослер от ФАЦ:

Крал Фелипе VI, испанският премиер Рахой и каталунският министър-председател Пучдемон излязоха заедно с половин милион души на демонстрация срещу терора. Кадрите бяха впечатляващи. Само че първото впечатление лъже. Десет дни след ислямисткия терористичен акт в Барселона, от националното единство е останала само фасадата. Наивни се оказаха надеждите, че скръбта може да сближи разединените испанци. Шокът от атентата, отнел живота на 16 души, само за кратко измести на заден план конфликта около Каталуния. Каталунското ръководство дори не изчака общонационалния марш срещу тероризма, за да поднови кампанията си за независимост.

Обвиненията са тежки. Каталунският премиер упреква централното правителство в Мадрид, че не се е отнесло сериозно към въпроса за сигурността в Каталуния. При издирването на атентаторите, а и в много други случаи каталунците били доказали, че имат капацитета на суверенна държава. В шокиращо кратки срокове след атентата каталунските и испанските политици отново започнаха с нарастващо подозрение да гледат под лупа всеки един ход на другата страна. В навечерието на драматичното политическо решение за бъдещето на Каталуния политиците в Барселона очевидно държат повече на това да подобряват имиджа си, отколкото на единството в борбата срещу тероризма. Очаква се още в началото на септември каталунският парламент да приеме закона за референдума на 1-ви октомври.

Редакцията препоръчва

Това е опасно!

Правителството в Мадрид допълнително улеснява плана на каталунските политици. Чак до събота Рахой и неговите министри просто ги нямаше – с обяснението, че следователите трябва да си вършат работата на спокойствие. Но всъщност премиерът Рахой пропусна възможността да мине в политическо настъпление и преди терористичната атака. Досега централното правителство се задоволява само със заплахата, че ще блокира референдума, понеже бил в нарушение на конституцията. А как точно ще стане това? Засега Мадрид не дава обяснения. Трудно можем да си представим, че каталунската полиция, която получи толкова много похвали заради издирването на атентаторите, ще тръгне да арестува Пучдемон и други политици или да ги възпрепятства при изпълнение на служебните им задължения.

Консервативната "Народна партия" дойде на власт преди цели шест години, но досега нито е отправила някакво политическо предложение към каталунците, нито пък е потърсила диалог с тях. А ако положи малко повече усилия, Мадрид все още може да намери съюзници: според последните допитвания, макар и с малко, мнозинството все още не желае отцепване от Испания. В същото време и у каталунското ръководство желанието за истински диалог видимо намалява. Сепаратистите предпочитат да възхваляват суверенитета като панацея, включително и в борбата срещу тероризма, както става тези дни. А такава интерпретация на случилото се е опасна.

Защото провинциализмът и сепаратизмът са грешният отговор на джихадисткото насилие, което все повече се превръща в трансграничен феномен. Каталунската терористична група е поддържала контакти в най-малко четири държави. Ако беше обърнала по-сериозно внимание на едно белгийско запитване за така наречения имам Абделбаки Ес Сати, каталунската полиция навярно щеше по-рано да влезе в следите на предполагаемия ръководител на терористичната клетка. А и сътрудничеството ѝ с испанската полиция не беше безукорно. И тук доста неща трябва да се подобряват.

На фона на терористичната заплаха е жизнено необходима функциониращата държава, която да осигурява безопасността на гражданите си. И независимо дали на 1 октомври наистина ще има референдум, или не - Испания е длъжна да се реформира. Ако привържениците на независимостта спечелят, Испания ще изгуби своя най-мощен икономически регион. А ако държавната цялост бъде запазена, централното правителство трябва да положи доста повече усилия, за да осигури на каталунците позиция, която да ги удовлетворява.

Ще надделее ли разумът?

Испанската икономическа и финансова криза отшумя. Но забележителният икономически подем не е някакъв автоматичен процес. Той много зависи и от туристите, които все по-често избират Испания – включително и поради страха си от атентатите в Турция, в Египет и в Тунис. Не всички испанци обаче усещат положителния ефект от стопанския ръст. Младежката безработица все още е около 40 процента, а много новооткрити работни места предлагат само краткотрайна заетост от по няколко седмици. Разширява се разломът между бедни и богати, пенсионната каса е на ръба на фалита. А терористичната клетка от Рипол доказва, че Испания трябва още много да работи за интегрирането на второто поколение преселници. Досега испанската държава почти не се интересуваше от това кой и какво проповядва в джамиите. И най-вече регионът около Барселона се превърна в център на джихадистски дейности.

Списъкът с предизвикателствата е дълъг. Всички те обаче могат да бъдат преодолени много по-добре с общи усилия, отколкото поединично. Брекзитът показва колко скъпи и нелепи могат да бъдат последствията от един политически развод. Засега обаче няма признаци, че в последния момент разумът ще надделее. Тъкмо напротив: съвсем реална е опасността кадрите от събота, показващи единството на нацията, набързо да отидат в историята.

 

Ханс-Кристиан Рьослер, ФАЦ

"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени!

Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main