1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Ислям и демокрация

Една от целите на американско-британската война срещу Ирак беше и си остава страната да се превърне от ориенталско деспотсво в демокрация от западен тип. От самото начало мнозина счетоха тази цел за нереалистична, във всеки случай е възможна трансформация към подобряване, към държава, където се зачитат повече човешките права. Това все пак ще бъде нещо. Във всеки случай мнозина разглеждат Ирак като "решаващ експеримент, дали отвън ще се удаде внасяне на демокрация в едно общество под оптечатъка на Исляма.

Ключовата роля ще се падне на шиитите. Те съставляват 60 процента от населението и могат, заедно с кюрдите да бъдат разглеждани като печелившите от войната. Засега те изчакват и залагат на предвидените демокритични избори, където могат да хвърлят на блюдото на везните своето мнозинство. Сред шиитите с най-голям авторитет се ползват религиозните им водачи. Те не отстъпват от идеята, че и новата държава трябва да носи отпечатъка на религията. Как обаче да стане това все още не може да се предвиди. Само едно е сигурно - дали в Ирак, както и другаде в региона, ще се удаде намирането на демократични форми на съвместен живот е в тясна зависимост от религията.

Когато възниква ислямското право - шария, далеч не е считано за кодификация на "вечно валидни" правила. Тъкмо напротив - то е пълно с неясноти и както става ясно от споровете на различните правни школи, носи в себе си дори противоположности. Шиитската правна наука, която също така е теология, по принцип е по-отворена към свободно вземане на решения отколкото сунитското сакрално право.

Шиитството също никога не се е отказало изцяло от рационалните импулси в теологията, които възникват посредством школата на мутазилитите през първия век на Исляма. Мутазилитите поддържат свободата на волята на човека и подкрепят една "очовечаване на Корана". Възможно е значи критичното разглеждане на Шарията.

Пречките естествено стигат чак до семантиката. Мароканската правозащитничка, социоложката Фатима Мернисим посочва колко трудна е за Исляма модернизация, която той счита за "западно влияние". Арабската дума за Запад - Гарб, няма положителни конотации за мюсюлманите, тя е свързана с думите за "слънчев залез" и "мрак". Думата за политическа партия "хизб" съдържа в себе си значението на "Разцепление". Разцеплението обаче до днес е най-голямата катастрофа за ислямската общност, но не и плуралистично освобождение.

Към изискванията повдигани от опозицията и от ООН спада и индивидуалната религиозна свобода, това значи и в крайна сметка и за свободата човек да е атеист. В западните демокрации наличието на различни религии и мирогледи, които са разглеждани като равнопоставени, спада към основните демократични права. Със създаването на Исляма, по негово собствено признание беше сложен край на този религиозен плурализъм, който е обичаен за древните араби с техните многобройни богове, божества и идоли, но и с религиозния им скептицизъм. Ерата на религиозното незнание се счита за отминала. Сега тя трябва да се върне под покрова на демокрацията.