1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Ислямският ригоризъм

В следващите минути Волфганг Гюнтер Лерх се спира на историята на ислямския ригоризъм, възникнал в хода на борбата срещу турците:

default

Най-късно след 11 септември 2001 стана окончателно ясно, че Саудитска Арабия, пазителката на ислямските светини, е централният разсадник на ислямизма. Не само защото Осама бин Ладен е саудит, а преди всичко защото Риад от много години насам харчи огромни суми за разпространението на своята специална форма на ислям, уахабизма. Това течение се заражда в средата на 18 в. като синтез между религиозните проповеди на Мухамад Ибн Абдал Уахаб и политическото влияние на фамилията, по-късно династията Ал Сауд.

Проповедта на Абдал Уахаб е насочена в две направления: срещу шиитските “еретици” на Арабския полуостров и Ирак, и което е още по-важно – срещу османците, които по онова време са доминиращата сила в арабския свят. Османците са и господарите на светините Мека и Медина. През 18 в. тяхната империя започва да се променя; настъпва макар и закъснял културен разцвет.

Тъкмо това е кошмар и “дело на сатаната” за Абдал Уахаб и неговите пуритански последователи. Уахаб съсредоточава пропагандата си срещу османците, тъй като те макар и мюсюлмани се били отклонили от правата вяра. Целта е всички сфери на живота да бъдат прочистени от земните “изкушения”. В началото на 19 в. последователите на уахабизма успяват да прогонят временно турците от ислямските свещени места – докато египетският владетел Мехмет Али отново прогонва уахабитите и възстановява османското господство над поклонническите светини.

Но Абдал Уахаб успява да спечели фамилията Сауд от Централна Арабия за своята безрадостна форма на исляма. Така в течение на двеста години уахабизмът в съюз с Ал Сауд налага трайно своя отпечатък върху Арабския полуостров. Преди осемдесет години саудитските уахабити извоюват окончателно властта над свещените ислямски места. Оттам днес струи техният пуританизъм.

Религиозни фондации и всевъзможни организации, базирани в Саудитска Арабия, подпомагат и пропагандират уахабитския модел навсякъде където могат и с всички възможни средства. През последните трийсет години благодарение на постъпленията от петролния износ това влияние нарастна неимоверно. Почти няма ислямско “движение за обновление” или медресе, което да не е повлияно от уахабизма и което да не получава пари от Саудитска Арабия.

Самата Саудитска Арабия външно отдавна изглежда хайтех-страна, докато в идеологическо отношение тя има облика на мек талибанизъм, комбиниран с колебливи опити за реформи. А опозицията срещу реформираната от Ататюрк светска Турция все още съществува.

Подобно съдържание