1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Ислямските училища в северна Индия

Ислямски училища, така наречените медресета, има и в северна Индия. Те се прочуха, когато стана известно, че най-влиятелните фигури на афганските талибани са изкарали обучението си във филиали на медресето от индийския град Деобанд, разположени покрай пакистанско-афганистанската граница.

default

Медресето в Деобанд се смята за много консервативно. Методиката на преподаване е крайно консервативна: Коранът се учи наизуст, прочетеното не се интерпретира – казва Фариш Нур, който в рамките на един изследователски проект посети медресето в Деобанд:

“Ние тук в Европа смятаме, че центърът на ислямския свят е в арабските страни. Само че специалистите знаят, че Индия и Пакистан са големи износители на ислямско образование. Освен това те имат голямо влияние върху развитието на исляма и в други части на света. В двете североиндийски медресета, в Деобанд и Лакнао, са получили образованието си десетки хиляди ученици, които после играят важна роля като религиозни учени в своите страни: от Малайзия и Индонезия през Афганистан и Пакистан чак до Южна Африка и страните по източното африканско крайбрежие. В това отношение Индия става все по-важна.”

В ислямските училища се приемат само момчета, които постъпват на шестгодишна възраст и живеят като в манастир. Те носят еднакви дрехи – бели панталони, бели ризи, бели кепета. Веднъж в годината, през Рамадана, – обяснява Фариш Нур – учениците имат право да посетят семейството си:

“Училища като това в Деобанд се ползват с огромен престиж, сравним с този на Оксфорд и Кеймбридж. Те си приличат дори външно. Това са стари училища, повече от стогодишни. Преподава се по много стара методика, няма никаква философия, всичко е концентрирано върху Корана и ислямското право. В тях се подготвят духовници, също както в йезуитските училища на католическата църква. Затова не е изненадващо, че се изучават много малко модерни предмети и само малцина ученици се занимават с математика или английски език.”

Все пак има една отстъпка на съвременния свят: и в двете медресета се предлагат компютърни умения. Както Деобанд, така и Лакнао разполагат с модерен документационен център и библиотека. Училищата се финансират изключително от даренията на живеещите в Индия около 150 милиона мюсюлмани. Това позволява обучението в Деобанд да е безплатно, докато в Лакнау месечната такса е минимална – не повече от 600 рупии, което се равнява на 10 евро. Ето отново Фариш Нур:

“За едно момче от бедно селско семейство, с може би десетина братя и сестри, постъпването в някое от тези две медресета е равносилно на сбъдването на мечта. Завършването на тези училища открива големи професионални възможности и осигурява престиж в едно общество със силно изразено класово разслоение.”

Цели поколения духовници от всички ислямски страни по света са получили образованието си в Деобанд и Лакнао, две институции, които въпреки консервативния си характер, както подчертава Фариш Нур, не зоват към насилие. Впрочем абсолвентите на тези училища влизат не само в религозния, но и в политическия живот. Така например водачът на ислямистката партия в Малайзия е завършил медресето в Деобанд. След като завършат образованието си, което трае 8 до 10 години, учениците се разпръскват по света, но запазват връзките си цял живот, създавайки по този начин една мрежа, покриваща буквално цялата Земя.