1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Ислямофобия?

Днес за тема на седмицата избрахме статия от седмичника "Ди Цайт", в която се повдига въпросът: възможно ли е антисемитската просвета да насърчава "ислямофобията"? Рихард Херцингер пише:

В Европа живеят 25 милиона мюсюлмани, които отдавна са се превърнали в неразделна съставна част от европейските общества. Това обаче означава от друга страна, че всичко онова, което става в ислямските общности, било то добро или лошо, засяга не само мюсюлманите. Това засяга цялата демократична общественост, която трябва да бъде също така съпричастна към ставащото в ислямските среди, както към проблемите на всички други групи в обществото. Това означава обаче също, че мисленето и действията на мюсюлманите подлежат също така на обществена критика, както мисленето и действията на всички останали граждани.

Все още обаче ислямът се възприема в Европа като нещо екзотично, което не ни принадлежи истински. С право антирасистки групи и институции, като финансирания от ЕС и намиращ се във Виена Европейски център за контрол на расизма и ксенофобията, предупреждават да се пазим от антиислямистки предубеждения. Какво означава обаче "антиислямистки"? Антиислямистка е онази позиция, която заклеймява "мюсюлманите" като колектив, като цяло.

Същият този виенски Център отказа обаче да обнародва една поръчана от него студия върху антисемитизма с мотива, че в този си вид тя можела да доведе до насърчаване на "ислямофобията". Откъде накъде? Студията, която междувременно може да бъде прочетена в Интернет, документира съвестно и без всякакъв алармизъм факта, че антиюдейските насилнически прояви в Европа са във все по-голяма степен дело не само на десни екстремисти, но и на предимно млади ислямисти. Нещо повече: студията показва, че тази омраза към евреите не е просто реакция на израелската политика в Палестина, а се базира на дълбоко вкоренен антисемитски мироглед.

Виенският институт реши, че трябва да опази европейските мюсюлмани от тази тревожна констатация. Само че този патернализъм възпроизвежда всъщност точно онова пренебрежение към европейските мюсюлмани, срещу което същевременно Институтът воюва на друг фронт. Идеята е, че тъй като мюсюлманите често са жертва на дискриминация, на тях трябва да се гледа именно като на жертви. Сякаш няма безчет граждани от мюсюлмански произход, които се страхуват от фундаменталистките фанатици и растящото им влияние в ислямските общности не по-малко от немюсюлманите!

Дори самата мисъл, че ислямофобията в Европа би могла да бъде подкладена именно от разкритията за ислямистки мотивирания антисемитизъм, е доста неуместна. Най-големите ислямофоби, десните радикали, са също и тежки антисемити. Стряскащото е по-скоро, че в тази точка те се срещат с крайните ислямисти. Който омаловажава антисемитската заплаха от ислямска страна, той пренебрегва същевременно и расистката заплаха от дясно. А нещата се усложняват още повече от това, че в своята антиизраелска, антиамериканска и антиглобализационна реторика ислямистките мрежи се оказват рамо до рамо с левите екстремисти.

Крайно време е демократичната общественост да подходи сериозно към ислямския антисемитизъм, а не, от фалшиво разбрана религиозна и културна толерантност, да извръща поглед когато екстремистки идеологии, маскиращи се под благи думи и жестове, се внедряват в религиозни и културни учреждения. Защото само ако към тези екстремисти се подходи също така сериозно, както се подхожда към всички останали форми на екстремизма, европейската общественост ще докаже, че се отнася сериозно към мюсюлманите. Само когато държавата се дистанцира недвусмислено от антихуманните движения тя ще окаже помощ и на силите в ислямските общности, които се опитват да дават отпор на радикалните фундаменталисти.