1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Искри между социалдемократите и президента

Преглед на акцентите в германската преса

Започвам с цитат от Щутгартер Цайтунг – крайно време беше канцлерът да предприеме нещо, за да задържи демонтажа сред социалдемократите, за който той самият носи отговорност с автократичния характер на политиката си. В редиците на Социалдемократическата партия цари страхотно объркване, дисонансът сред другарите расте буквално с часове. През изминалите дни партията непрестанно подхранваше медиите с нови спекулации, с нови неверни или невалидни съобщения, които на свой ред провокираха серийни опровержения, чиято достовореност започна интензивно да спада. Тази ситуация води до двойна загуба на авторитет. Райн-Некар Цайтунг задава въпроса – докъде ли трябва да е спаднала самоувереността на социалдемократите, щом някои от тях си позволяват да атакуват една от последните безупречни институции на държавата, а именно – президента. Франц Мюнтеферинг трябва да признае, че вече е изпуснал нещата от контрол. А Шрьодер, който със своята декларация отново остави редица въпроси открити, създава впечатлението, че вече се бори само за това да напусне поста си с достоинство. Становището на Тагесцайтунг е, че – погледнато чисто политически – Ангела Меркел би трябвало да има сега повече основания да ликува отколкото в деня на обявяването на нейната канцлерска кандидатура. Тъй като с нападките си срещу федералния президент Хорст Кьолер нейният противник – социалдемократите – се дисквалифицират сами в очите на избирателите. Отдавна не става дума толкова за политическо съдържание, колкото за недоброто чувство, че в момента начело на Германия е една хаотична група. И как би могло да се очаква от тях да решат сериозните проблеми на страната, щом не могат да се справят със собствените си? Както и – как биха искали те да обединят все по-разслояващото се по социални показатели общество, след като самите те не могат да се обединят? Нещата не биха могли да се стекат по-добре за опозицията. Каквито и жестокости да крият в предизборната си програма ХДС и ХСС, те най-малкото се явяват като единно цяло. Сега те са тези, на които поне се оказва доверието, че освен да дискутират, могат и да управляват. Според Кьолнер Щад-Анцайгер декларацията на канцлера представлява опит, с целия останал му авторитет да обедини собствените си редици, както и да ги накара да замлъкнат. Процесът на социалдемократическия демонтаж демонстрира такава динамика през изминалите дни, че се превърна в смъртоносна заплаха за политическото оживяване на Шрьодер дори и в непосредствено бъдеще. Ако неговият апел към спокойствие и сдържаност остане без последствия, той вече няма полезен ход – ще му остане само една възможност – оставката. Берлинер курир избира друг ракурс към темата, като отбелязва, че Йошка Фишер отново е на път. И вече казва чао. Реалистът знае: Времето на червено-зелената коалиция изтича. Затова и от самото начало Фишер мълчи по предложението на канцлера за предсрочни избори. Какво би станало, обаче, ако на 1 юли се случи чудо, подобно на онова от 1972-ра година? Тогава депутатите от ХДС гласуваха за канцлера-социалдемократ Вили Бранд. И ако на 1 юли Шрьодер получи не само всички гласове на червено-зелените депутати, но и гласове от опозицията, тогава ще остане канцлер и предсрочни избори няма да има. Резултатът ще е още една година ужасна политическа галимация.

Ето сега и коментар по втората тема – годишният доклад за престъпността, представен от вътрешния министър Ото Шили. Наред с твърдението на министъра, базирано на данните в доклада, че Германия е една от най-сигурните страни в света, има и тенденция ,която е повод за загриженост – отбелязва Щраубингер Тагблат, визирайки нарастването на икономическата престъпност, бумът в измамите и увеличението на компютърните престъпления. Извършителите са извънредно ловки, прикриват се зад анонимността на виртуалния свят и се възползуват от доверчивостта на хората. Твърдото фиксиране както на политиката, така и на обществеността върху зрелищните силови престъпления не трябва да води дотам, че престъпниците с бели якички необезпокоявани да продължават да вършат безобразните си машинации. Местните управи са задължени да обзаведат полицията с най-модерната компютърна техника. Добри и лоши престъпници няма, всички са еднакво опасни.