1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Иран отхвърли компромисното предложение на ЕС по ядрения спор

Подобна реакция предизвиква нови подозрения смята нашият наблюдател Райнер Золих. Ето коментара му:

Истината е, че досега няма никакви доказателства, Иран тайно да разработва атомно оръжие. Също така е истина, че Иран, както и всяка друга държава, подписала Договора за неразпространение на ядреното оръжие, има право сама да обогатява уран и да използва ядрената енергия за мирни цели.

Също така вярно е обаче, че има немалко причини да не се има особено доверие на режима в Техеран. Не само, защото Техеран очевидно си е доставил предимно по тайни начини центрифуги за обогатяването на уран, а също така, защото досега няма убедителен отговор на въпроса, защо точно така богата на петрол страна като Иран, възнамерява да залага на ядрената енергетика.

Политически също няма причина да се вярва на уверенията на режима за мирните намерения във връзка с атомната програма, докато същевременно се изказва желанието “Израел дъ бъде изтрит” от географските карти, холокоуста се окачествява като “легенда” и в близкоизточния конфликт се оказва помощ на войнствено настроени групировки, взели съзнателно на прицел невинни цивилни лица. Иран с ядрено оръжие под ръководството на сегашния непредвидим кръжец, състоящ се от политически радикално настроени духовници – тази перспектива е кошмарна не само за американците и израелците.

Ето защо е правилно, че от доста време насам и европейците полагат усилия за разрешаване на ядрения спор, като при това значително по-ясно от САЩ залагат на дипломатическото разрешение. Подобни инициативи обаче имат малка стойност, когато, както пак се случи за пореден път, биват грубо и безкомпромисно отхвърляни от Техеран. По този начин Иран се изолира все повече от международната общност.

Може и да е вярно, че Иран в крайна сметка има само мирни намерения, че ятомната му програма е преди всичко въпрос на национален престиж и че би се равнявало на политическа загуба, да се откаже от проекта. Ало докато страната отхвърля всички добронамерени компромисни предложения на европейците или на други като например на Русия, недоверието зад граница ще продължи да нараства. А това работи за хардлайнерите сред американските политици.

Разбира се, правителството в Техеран знае, че има добри карти в настоящия атомен покер: Русия и Китай отхвърлят санкциите, още повече пък военните мерки поради собствените си икономически интереси. Европейските държави също са повече от скептично настроени спрямо военните авантюри. А дори и в САЩ президентът Джордж Буш надали могъл да наложи военни действия срещу Техеран без силна вътрешна съпротива, доколкото това изобщо би било възможно. Нека припомним обаче, че и войната в Ирак не можа да бъде предотвратена въпреки оправданите предупреждения за заплахата от политически хаос или надхвърляне възможностите на американските въоръжени сили. Иран може би изпитва сега усещане за сигурност. Ала политическите интереси и констелации могат и да се променят. Ето защо Техеран би сторил добре, да не отхвърля прибързано компромисните предложения.