1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Иран - Нобел

Правителството в Техеран реагира сдържано, дори малко странно. Президентът Хатами се опита да омаловажи отличието, заявявайки, че Нобеловата награда за литература или за наука била много по-важна. Хилядите, които посрещнаха Ебади след завръщането й от церемонията по награждаването в Стокхолм, бяха обаче реалният показател за отношението на обществото. 56-годишната Ебади апелира още на летището за освобождаване на политическите затворници и за спазване на човешките права в Иран. Нобеловата награда разшири несъмнено възможностите й за действие; тя можа, например, да се срещне с пристигналия в Техеран специален пратеник на ООН по въпросите на човешките права. Може ли обаче да се говори за някаква промяна, що се отнася до отношението на властите към журналистите и интелектуалците? Ето мнението на Симин Бехбахани, една от големите персийски поетеси и активистка на иранския съюз на писателите: "Всъщност така би трябвало да бъде, само че досега не съм забелязала нищо подобно. Може би е още много рано за такива промени." Все пак със своята енергична дейност и специално със създаването на Сдружението за защита на човешките права, Ебади успя да постигне известно раздвижване. Сдружението, учредено съвместно с петима други адвокати миналата година, е първата правозащитна организация в Иран след 1980: "Дейността ни обхваща всички аспекти на правата на човека: свобода на словото, дискриминация, права на децата и жените. Винаги когато научим за нарушения на човешките права в страната, гледаме незабавно да реагираме." Акциите са трудни и рисковани. Борбата на иранските правозащитници се облекчава донякъде от конфронтацията между консервативните и по-либералните сили. Мохамад Зайфзадех, един от съоснователите на сдружението, обяснява: "Понастоящем реформистки ориентираната част от държавата заема позиция, която гласи: управляващата власт не е дадена от бога, и каквито и да сме, ние трябва да бъдем избрани от народа. Легитимността на държавата почива върху народната воля. Консерваторите също споменават народа, но по принцип са на мнение, че легитимността на държавното господство е зададена от бога. При противопоставянето между тези две течения е ясно, че всички институции изпадат в състояние на една странна криза." Въпреки борбата за власт и отражението й върху проблема с човешките права, през последните години и особено след решението на Нобеловия комитет, правата на човека станаха съставен елемент от политическия и обществен дебат в Иран. Дали положението се е подобрило след известието за Нобеловата награда за мир? Ето какво отговори Ширин Ебади в интервю миналия месец за персийската програма на ДВ: "От известно време насам, по-точно от няколко години нараства вярата на хората в Иран в човешките права. Когато, да кажем преди двайсет години, някои хора, особено консерваторите, искаха да обидят някого, те казваха, че нему не може да се вярва, защото изповядвал човешките права в западния смисъл на понятието. По същество това понятие бе мръсна дума в политическия жаргон на страната." Оттогава обаче положението в Иран се промени и днес има все повече активисти, застъпващи се за правата на човека: "Всики забелязваме промяната. С което не искам да кажа, че няма никакви проблеми що се отнася до човешките права. Естествено, че има затруднения, но най-важното е, че общественото мнение вярва вече в тези права." Въпреки проблемите, мнозина в Иран смятат, че в перспектива Нобеловото отличие ще има положително въздействие върху развитията в страната - както обобщава правозащитникът Абдолкарим Лахии: "Няма общество, в което човешките права да се зародили само за един ден. Уважението на тези права е процес, също като демократизацията."