1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Иран и бомбата

Иран е още много далеч от атомната бомба – смята авторът на седмичника ДИ ЦАЙТ, Геро фон Рандов. Какви са неговите аргументи?

При по-внимателно вглеждане, от твърдението, че до половин година Техеран можел да се сдобие с ядрено оръжие, не остава нищо. То произтича от два източника. Единият е израелската тайна служба Мосад, чиито сведения засега не са потвърдени от други служби. Вторият е твърдението на шефа на МААЕ Ел Барадей, че не години, а месеци делели Иран от придобиването на достатъчно обогатен уран за направата на атомна бомба.

Производството на обогатен уран изисква наличието на специални центрофуги. На базата на наличните сведения за капацитета на атомния реактор в Натанц може да се заключи, че Иран има нужда от 1700 центрофуги, за да може до една година да произведе достатъчно материал за направата на една бомба. Понастоящем Иран има около 700 центрофуги и достатъчно части, за да сглоби още хиляда. Само че това не е всичко: тези центрофуги трябва да бъдат съединени в една каскадна система. И друго: техниката не позволява създаването на подобна система просто чрез добавянето на центрофуга след центрофуга. За да се сдобие с бомбата Иран ще трябва да монтира поне още 1000 центрофуги плюс допълнителни съоръжения и изпитания. Всичко това ще отнеме поне 18 месеца. В тази сметка не влиза обстоятелството, че иранските инженери имат много малък опит с цялата тази техника.

А не трябва да забравяме и проблемът с изходния материал. Иран не разполага с достатъчно количество такъв материал, чиято преработка в годен за бойна употреба уран се извършва в хода на един много сложен и лабилен химически процес, който иранските специалисти все още не са овладели пълноценно. Американците смятат освен това, че на Техеран му липсват и достатъчни количества от един друг важен изходен материал, необходим за конверсията на урана – флуор.

След всичко казано дотук изглежда разумно да се заключи, че за да се сдобие с боеспособен уран, на Техеран ще му трябват още три до пет години. Това обаче не означава, че остават три до пет години до бомбата. С помощта на една опростена конструкция иранските инженери биха могли да се справят със задачата, а армията разполага с подходящи носители: ракети собствено производство със среден радиус на действие и доставените от Украйна крилати ракети. Само че тези два компонента – бомбата и ракетата – трябва да бъдат сдвоени. Тук нещата опират до проблема с ядрената бойна глава и свързаното с нея миниатюризиране и интегриране на отделните елементи – една истинска наука, която предполага наличието на широк спектър от умения и опит.

При това положение неизбежно се налага изводът, че на Иран ще му трябват години, за да се сдобие с годно за използване ядрено оръжие. Бихме могли да си позволим прогнозата, че ако Иран продължава все така енергично и несмущавано да работи по атомната си програма, до края на това или може би към средата на следващото десетилетие страната може да стане ядрена сила.

Какъв е политическият смисъл на този технически анализ? Първо, че все още не е настъпило времето за търсене на военен изход от кризата. Второ, че политическите стъпки, с които се забавя пълноценното влизане в действие на иранските атомни реактори, означава печелене на време – време за благоприятни политически промени в Иран и в света. И на трето място, че доставката на необходимата на Техеран техника, включително ноухау, трябва на всяка цена да бъде осуетена.