1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Иран и атомния спор

Управителният съвет на Межд. Агенция за атомна енергия /МААЕ/ ще се събере в началото не февруари – по изричното желание на САЩ и ЕС – за да обсъди атомния спор с Иран. Има подозрения ,че Иран се готви да произвежда атомно оръжие, което противоречи на договора за неразпространение на атомното оръжие, под който стои и ирански подпис.

Шефът на МААЕ Мохамед ел Барадей

Шефът на МААЕ Мохамед ел Барадей

Договорът за неразпространение на атомното оръжие влезе в сила през 1970 година, след като признатите атомни сили САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция се задължиха да започнат процес на разоръжаване и да не предоставят на други страни технологии за производството на атомни оръжия. Всички страни, които се присъединиха към този договор и го ратифицираха , поеха задължението, да не си набавят планове за строеж на атомни бомби и атомно оръжие, нито пък сами да ги разработват. В замяна на това беше предвидено те да получават помощ в разработване на атомната енергия за мирни цели. Въпреки това, атомното въоръжаване не спря. Шефът на агенцията за атомна енергия Мохамед ел Барадей казва:

Барадей:

“Има осем или девет държави, които притежават атомно оръжие. Докато не видим драстични намалявания на оръжейните арсенали и докато в очите на мнозина атомното оръжие представлява нещо привлекателно като средство за сплашване или дори за употреба, няма да е изпратено най-важното послание. Виждаме например, че американците говорят за разработването на мини-атомни оръжия, с по-ниска ефективност, които проникват в земята. Докато всичко това става, - ние продължаваме да казваме на света:” Атомните оръжия не са добри за вас, но те остават да са важни за нас”.

Независимо от наличието на контрольори на международната агенция, е възможно, Иран, както и Ирак по времето на Садам Хюсеин, в продължение на години да са разработвали тайно атомни програми. Контрольорите бяха заблуждавани и подвеждани, а някои от допълнителните протоколи към договора за неразпространение на атомното оръжие предлагат и някои вратички. Например , там където става дума за производството на гориво. Говорителката на Международната агенция Мелиса Флеминг казва:

Флеминг:

“Този факт стана известен вероятно тъкмо около случая с Иран. В първоначалния период освен това никой не е предполагал, че може да има толкова страни, които да са способни да се справят с трудните нуклеарни технологии.”