1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Ирак в гражданска война

В условията на гражданска война изборите са безсмислена работа. В Юга и Севера на Ирак могат наистина да се проведат избори,

но не и в сунитския триъгълник, поне докато хората там имат повече страх от терористите, отколкото от американците и от собственото си правителство. Така че американците трябва колкото се може по-скоро да се откажат от фантазмата за общоиракски избори.

Би трябвало отдавна да е ясно, че нещата ще стигнат дотук. Също като Югославия, Ирак беше едно изкуствено създание, в което 18 процента от населението - сунитското малцинство - имаше доминиращо положение; състояние, което можеше да се поддържа само от една диктатура. Ясно беше също, че тези хора няма да сдадат доброволно тази позиция. Дори и да се проведат избор, това ще бъде просто малко забавяне в борбата за властта.

Сунитските бунтовници имат успех засега във военно отношение, но това не е достатъчно за възстановяване на доминиращото им положение. Те са в парадоксалната ситуация, че наистина могат да осуетят избора на едно демократично правителство и установяването на що-годе нормални условия в страната, само че не могат да завземат властта. Защото в момента, в който изпълзят от дупките си, те ще бъдат смазани от американската армия. С други думи: сунитите могат да сеят хаос в центъра на Ирак, но не могат да изградят собствен режим. Нито природата, нито политиката търпят вакуум.

Какво ще става тогава оттук нататък? По принцип би трябвало да се преговаря. Проблемът е, че при сунитите думата имат сега терористите. Все пак рано или късно неизбежно ще се стигне до преговори, но не преди нови бойни действия. Сунитските бунтовници, както впрочем и противниците им, все още вярват, че могат да изтръгнат победата, те все още не са достатъчно отслабени.

Но и във Вашингтон все още се отдават на илюзии относно развитието на нещата в Ирак. Там все още не са проумели, че вътрешноиракската борба за властта е неизбежна. Не са наясно и по това, че ако изборите се състоят и завършат, както може да се очаква, с победа на шиитската листа на аятолах Систани, тогава ще се пръкне един фундаменталистки Ирак, който изобщо не е в интерес нито на Америка, нито на света.

Във Вашингтон съществува панически страх от гражданска война в Ирак, която можела да обхване и другите страни. Там явно все още не са разбрали, че именно вътрешната вражда в Ирак предлага възможности за решаването на конфликта - не днес и не утре, но в не толкова далечно бъдеще.

Естествено мирното уреждане на конфликта е за предпочитане, но тъй като страстите, фанатизмът и сблъскващите се претенции върху властта са така дълбоко вкоренени, то положението в Ирак прилича на огън, който трябва да изгори до край, за да се открие път за реално решение.