1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Ирак възлага големи надежди на международната конференция на страните-донори

"Не възможно човек да повярва, че страната, която първа успя да изпрати човек на луната, все още не е в състояние да възстанови поне електрозахранването в Багдад. Много иракчани поради това са принудени да купуват прекалено скъпи генератори за ток" - казва иракският иономически експерт Есам Кафаги. Политическото и социално положение в Ирак в момента са катастрофални. Преди една година - на донорската конференция в Мадрид бяха обещани много неща, но само нищожна част от тях беше изпълнена. Есам Кафаги пояснява:

"Ирак затъва в дългове, независимо от усилията за простяване на част от тях. Особено упорити се оказват арабските ни съседи, независимо от факта, че до голяма стапен става дума за пари, с които те са подкрепяли режима на Садам Хюсеин - например по времето на войната срещу Иран."

Друг сериозен проблем -според иракския екстперт - е широко разпространената безработица и мизерния жизнен стандарт. Преди двайсет години Ирак имаше брутен вътрешен продукт, който беше сравним с този на Гърция например. В момента обаче липсват каквито и да били идеи,как да се ограничи огромната безработица в страната. Като се изключат армията и полицията, в момента в Ирак на практика няма други работодатели. Това са все проблеми, които конференцията на страните -донори не бива да игнорира. На конференцията в Мадрид през миналата година на Ирак бяха обещани доста неща. Само американският президент Буш обяви програма за помощ в размер на близо 18 и половина милиарда долара. Само че до днес, са били изразходвани едва един милиард. Но каква полза от обещания за финансова помощ и проекти за възстановяване, щом като резултатите от тях остават непознати за иракското население?

"Проблемът не се състои в това, че в Ирак няма проекти за възстановяване - казва експертът Кафаги. Напротив - те съществуват, но те назначават рядко иракски персонал. Чувал съм лично от представители на чуждестранните фирми, че не вземат иракчани, защото им нямали доверие".

Затова иракският икономист говори за дяволски кръг: безработното и обедняло население в своето отчаяние лесно се поддава на внушенията на войнствени групировки от всякакъв вид. В резултат на това, в широки части на страната, цари насилие. То пък, на свой ред, плаши чуждестранните фирми и не стимулира създаването на работни места за иракчани. Според иракският икономист обаче, има региони в Ирак, които не са така силно засегнати от насилието и е редно, Западът да насочи своите усилия за помощ именно натам. Освен това той отправя специален апел към онези страни, които бяха против войната в Ирак:

" На тези страни, аз искам да кажа следното: за никого не е тайна,че Ирак продължава да е под контрола на САЩ. Тъкмо поради факта обаче, че страните, които бяха потив войната , в Ирак се радват на голяма почит, аз апелирам към тях: не отвръщайте повече погледа си от нас и не се задоволявайте с това да констатирате, че бяхте прави,когато предупреждавахте, че САЩ ще затънат в иракското блато. Ние имаме нужда от вашата помощ!"