1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Иракското правителство придобива постепенно очертания

Още малко и иракчани щяха да изгубят надеждите, които на изборите на 30 януари вложиха в процеса на демократизация на страната:

default

сега най-сетне може да започне сформирането на правителството, последвано от изработването на нова конституция и провеждането през декември на избори за нов напълно редовен парламент.

Пробивът бе постигнат благодарение на споразумението между шиитския Обединен иракски съюз и кюрдския блок. Двете формации разполагат общо с над две трети от местата в парламента, изпълнявайки по този начин главното условие за избора на президента на Ирак и двамата му заместници – които от своя страни са единствените, които могат да назначат новия министър-председател.

През последните десетилетия шиитите и кюрдите бяха преследвани и унижавани от режима на Садам Хюсеин и изключена от достъп до властта. Затова бе чудно, че двете групи не се споразумяха по-рано. Главната причина е в това, че и утвърдените демокрации имат проблеми с малките малцинства по отношение на могъщите мнозинства.

На изборите шиитският Съюз спечели 47 процента от гласовете, кюрдите – едва 25 процента. Кюрдите подозираха, че са необходими само за избирането на президента, след което ще бъдат напълно изключени от правителството, което ще бъде изцяло подчинено на шиитите. Затова кюрдите поставиха редица условия, които за тях бяха неотменими: те искаха да предотвратят превръщането на Ирак в ислямска република, настояваха за контрол върху центъра на петролната индустрия град Киркук, искаха да запазят и своята автономия. Затова те поискаха да получат министерството на петрола и държавното президентство.

По последната точка те успяха да наложат волята си: само че президентът заема един чисто репрезентативен пост, така че кюрдите сигурно ще продължат усилията си за спечелване на повече политическо влияние. Същевременно обаче те, също както и сунитите, ще трябва да се примирят, че като малцинство естествено ще притежават и по-малко власт. Изобщо не би и трябвало да се мисли за опити това положение да се промени по конституционен път.

Единственият изход е иракчани без бавене да се опомнят, че техните религиозни и етнически различия никога не са играли важна роля в историята на страната им. Затова те трябва бързо да сформират политически партии, открити за всички, с което ще се сложи край на пропорционалното мислене.