1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Иракската война и светът

Офанзивата срещу диктатора Садам Хюсеин раздвои Запада и задълбочи пропастта между западния и ислямския свят; американският президент Буш и британският премиер Блеър смятат обаче, че светът се е променил - и то за добро. И двамата обаче са под силен вътрешнополитически натиск във връзка със съмнителните аргументи, с които мотивираха започването на войната. Президентският кандидат на демократите Джон Кери нарича политиката на Белия дом "безогледна и арогантна" и обвинява Буш, че е подвел американската нация. Тъй като в Ирак не бяха открити никакви следи от оръжия за масово унищожение, нито пък доказателства за взаимодействие между Садам и терористите от Ал-Каида, авторитетът както на Буш, така и на Блеър се оказа накърнен.

Историците и политиците има дълго да спорят относно истинските причини за войната. Дори остри критици на Буш, като философа Ноам Чомски, не смятат, че главната причина е бил петролът. Съществува единодушие по въпроса, че Близкият и Средният Изток "ще останат през следващите десетилетия най-опасният регион на планетата, който е в състояние да предизвика хаос в света" - както пише политологът Збигнев Бжежински. Въпросът бил само дали иракската война е била верният отговор.

Отговорност за войната носи най-вече неоконсервативното обкръжение на президента Буш. Неоконсерваторите отдавна настояват за превантивна и офанзивна стратегия на американската политика, насочена едностранчиво в западен интерес. Те виждат най-голямата заплаха за света в ислямския блок. Терористичната офанзива от 11 септември 2001 само затвърди становището им - и окончателно насърчи Буш в решението му за война.

Формално иракската война бе обоснована с твърдението, че оръжейният потенциал на Ирак представлявал "непосредствена заплаха", по думите на британския премиер Блеър, който заложи още повече от Буш на така наречените "доказателства" за опасността, произтичаща от Садам. Днес знаем, че тези "доказателства" бяха фалшиви. Не друг, а американският оръжеен инспектор Дейвид Кей призна провала на търсенето на оръжия за масово унищожение в Ирак. Държавният секретар Пауъл продължава публично да защитава политиката на своето правителство, но има сведения, че лично той не бил особено убеден в смисъла на войната.

За неоконсерватори като министъра на отбраната Ръмсфелд или вицепрезидента Чейни, равносметката от войната е положителна. Бил отстранен един кървав диктатор. Решимостта на Америка принудила Либия да се откаже от ядрените си амбиции; отстъпчивост проявявал и Иран. Апологети на неоконсерватизма има и в Англия. Историкът Найъл Фъргюсън говори за "либерален империализъм" и изтъква положителната роля на колониалните и имперските сили - навремето начело с британската корона, днес под ръководството на Вашингтон. Фъргюсън пише, че САЩ трябва да се нагърбят с "имперската си отговорност", разпространявайки активно демокрацията и капитализма в света.